Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

Виктор Пасков

Балада за Пасков – скандали и безсмъртие



Роденият на днешната дата – 10 септември през 1949 г. Виктор Пасков ще влезе след 2 години в учебниците по литература с шедьовъра си „Балада за Георг Хених“. Това е достоен начин да бъде отбелязан статута му на неоспорим български съвременен автор, маркирал достойно едно цяло поколение белетристи. Поколението, което живя през социализма, но не го понесе.

Пасков е не просто изключително талантлив и самобитен прозаик. Той е първата лястовица на постмодерното отношение към творчеството като към нещо цялостно. Може би е първият значим творец, който не се ограничава в един вид изкуство. Кариерата си започва като музикант – в операта и в джаза. Завършил е консерватория в Лайпциг.

По-късно влиза в литературата като поет. Стиховете му са разпилени, няма самостоятелна стихосбирка. Публикувани са на парче в „Литературен вестник“.

Прозата му обхваща няколко романа – „Балада за Георг Хених“, „Германия, мръсна приказка“, „Аутопсия на една любов“ са най-известните от тях. Има и още няколко прозаични книги, за които критиците се изказват противоречиво.

Живее едновременно и паралелно в България и Германия. Заема постове, свързани с културата. Поддържа ясна и конкретна политическа позиция, особено в последните години от живота си. Превеждан е много, негови романи са посочвани в чужбина като знакови за българската литература от края на 20 век.

През последните две десетилетия от живота си Пасков често попада в центъра на културни скандали, влиза в спорове с колеги, събужда противоречиви страсти.

Интересното е, че описана така, творческата и публичната му биография напомня на неговия опонент в един от най-запомнените литературни спорове през първото десетилетие на века.

През 2008 г. във връзка с 40-годишнината от Пражката пролет Виктор Пасков влиза в публичен медиен конфликт с Георги Господинов. Двамата започват епистоларен спор, свързан с поколенческия разрив. Без да си дават сметка, че са огледални изображения, почти идентични повторения на специфичен модел, но в различни поколения. „Бащата“ Пасков срещу „сина“ Господинов в спор за гледната точка към вододелната 1968 година.

Вие нямате себеподобни. Защото сте подобни само на себе си.“ – изкрещява Пасков в своето писмо. „Мълчанието, вижда се, води само до истерии.“ – отговаря Господинов. И двамата – пророци на самите себе си, маркиращи с викове разстоянието от единия връх на планината до другия.

Освен безспорни литературни качества, освен особен поглед върху света, Пасков притежава и литературен стил, който въздейства върху талантливи писатели от следващото поколение. Четете например Захари Карабашлиев, за да видите в какво се състои писателското безсмъртие на Пасков – не само творби, прескочили синора между поколенията, но и творческа метаморфоза, пресътворяване на влиянието в ритмиката и стила.

Пасков продължава да бъде труден човек дори 10 години след смъртта си. Все още не е легенда, но е близо до това. Бавно се свличат пластовете на ежедневното от ореола му, за да остане само литературното сияние. Което никой не може да угаси. Вече никога.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори