Портал за книги, четене и литературна критика

Всичко за книгите

самодива

Вампири, митология и реализъм

От: Амелия Личева Книга: „Самодива“ Автор: Краси Зуркова

 

Романът на Красимира Зуркова „Самодива“ със сигурност може да бъде определен като преводно четиво, макар че в книгата няма индикация за преводач и най-вероятно самата Зуркова е работила по българската версия. Въпреки това обаче той не е български роман. Макар и да разказва историята на една българка и нейното трудно вписване в колежанската среда в Америка, макар и да залага много на българския фолклор, романът е положен в една чужда традиция. Той с лекота се вписва в жанра на романите за вампири и по-общо – в приказните сюжети, които експлоатират темите за доброто и злото, залагат на свръхестественото и в някаква степен говорят за инициацията на младото същество в любовта, и по-общо – в живота. Не искам да кажа, че български автори не се пробват в жанра на вампирските истории, но при Зуркова има холивудски размах. Романът й е писан, като че ли с презумпцията, че ще бъде филмиран, затова и на сюжетно и структурно равнище той следва моделите на киноиндустрията за вампири. В същото време той е и много стриктен по отношение на американските стереотипи – с преследването на успеха, американската мечта, кариерата, които ги характеризират. Като цяло той проектира в себе си всичко онова, което масовата литература начело на класациите охотно експлоатира – любовна тематика, вампирски истории, приключенски елементи, тайнства и разгадаване на знаци в стил Дан Браун, криминален елемент. Не е случайно, че „Самодива“ също има добър пазарен успех в Съединените щати. Романът излезе с твърди корици в престижното издателство „Харпър Колинс“, превърна се в едно от най-препоръчваните заглавия в социалната мрежа Good Reads и влезе в топ 100 на „Амазон“. Изобщо, Краси Зуркова може би ще има късмета да се нареди до предпочитаните автори в жанра, особено ако напише и продължение на романа, както обещава в своите интервюта.

Освен масовия вкус, в който се прицелва, романът има още една ясна стратегия, чрез която желае да регистрира успех. Тази стратегия най-общо може да бъде определена като описване на екзотичното. Отдавна вече е ясно, че успехът на много съвременни романисти се крие в представянето на екзотиката на техните страни – Индия при Джумпа Лахири, Афганистан при Халед Хосейни, България при Мирослав Пенков, а сега и при Краси Зуркова. И ако Мирослав Пенков прибягва по-скоро до хайтовската стилистика и предпочита междуетническата проблематика, Зуркова залага малко върху екзотичния образ на България сам по себе си като на страна, била под комунизъм, неизвестна и непозната в Америка (макар че българските студенти, внушава романът, я популяризират през постиженията и успеха си),  но най-вече – върху фолклора й, близък до гръцката митология, но и със свои герои, истории, образност. Преплитането на историите за самодиви с менадите, пресичането на историите на Орфей и Дионис, правят това екзотично не просто привлекателно, но и говорят за духовност, традиции, дълговечност, които трябва да бъдат най-малкото уважени. В този смисъл романът по интересен и фин начин нарежда България до Древна Гърция и прави миналото й достойна тема за опознаване, изучаване и писане на вдъхновени съчинения, които вземат повод от него.

Може да се каже, че в романа има нещо баладично, защото той пресича времената, заличава границите, позволява на отвъдното да се настани до живота, по любопитен начин преобръща смъртта и безсмъртието, подчинявайки всичко това на любовта, желанието за среща, за познаване и себепознаване. Мистериите, скритите тайни, енигмите са структурообразуващи елементи в него. В същото време „Самодива“ изобилства и от множество реалистични елементи, които позволяват на читателя да научи много за устройството на колежанския живот в места като Принстън; за тайните общества там; за цената, която се плаща, когато амбициите са огромни; за физиономията на новите поколения, както и за трудностите в емиграция; за жертвите, които се плащат, когато избереш битие без дом; за всичко онова, което трябва да понесе един чужденец, когато иска да успее в среда, която му е била позната само от книгите. Самата Зуркова признава, че за нея е бил много важен този аспект в романа й и с него тя се е справила много добре, което го прави най-успешната линия в „Самодиви“.

Амелия Личева

Краси Зуркова, „Самодива“, изд. „Егмонт“, С., 2015

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори