Портал за книги, четене и литературна критика

Всичко за книгите

„Момичето от влака“ - Паула Хоукинс

Гледка от влака, след това очи в очи

От: Йордан Ефтимов Книга: „Момичето от влака“ Автор: Паула Хоукинс

Йордан Ефтимов за книгата на Паула Хоукинс „Момичето от влака“

Знам защо съм отбягвал да пиша за такива четива – именно заради това, че са четива. Критиците, които се взeмат насериозно, нямат време за такива бързочетивни романи. Поне си мислят така.

Критическото високомерие може само да се засили при новината за пазарния успех на една книга. А в Англия дебютният роман на Паула Хоукинс е бил рекорда на Дан Браун по престой в челото на бестселър класациите за издание с твърди корици – 20 седмици. Преди това американското издание пък се задържа 13 седмици на първо място в класацията по продажби на вестник „Ню Йорк Таймс“.

Достатъчно, за да му се отще на критика, особено ако не вярва, че книгите трябва да се мерят с различен аршин и че трилърите са жанр изобщо достоен за рецензиране. Споменах САЩ и това ще има своето значение още повече след една година, когато по широките екрани тръгне филмът по тази книга. В него действието ще се развива в предградие на Ню Йорк. Но в книгата става дума не за Щатите, а за Лондон, защото авторката е англичанка, прекарала детството си в Зимбабве, а младостта си в един от оксфордските колежи. Преди да се качи на бързия влак на трилъра, Паула Хоукинс е издала серия от четири чиклит романа, публикувани под псевдонима Ейми Силвър. И дори една книга с финансови съвети за жени – „Богинята на парите“. Така че популярните жанрове са това, което я интересува като автор.

На задната корица на английското и американското издание е подчертано, че „Момичето от влака“ прилича на романа на Джилиан Флин „Не казвай сбогом“, издаден през 2012 г. и популяризиран през 2014 г. от екранизацията на Дейвид Финчър с Бен Афлек в едната от главните роли. Върху българското издание са предпочели друго сравнение: „Алфред Хичкок на новото поколение“. Няма лошо – доколкото и в двата случая отпратката е към жанра на т.н. modern suburban noir, черния роман за модерните хора, живеещи в предградието на мегаполиса. Там, където усетът за популярните жанрове е много по-добре развит, дори говорят за domestic noir, семеен черен роман. Жанр, за който се говори в последните години.

Честно казано, нямам представа какъв е бил успехът на българското издание на „Не казвай сбогом“, един от образците на жанра; американското го превърна в жалон за съвременна кримка. Той напипва пулса на съвременния човек и главно на съвременната жена – ето кое е съвсем ясно. Има ли някой, който не е гледал „Не казвай сбогом“? Може би само тези, които са го гледали направо като „Gone Girl“ и не свързват заглавията. Затова и няма смисъл да казвам къде е генералната сила на този вид трилър – в съчетанието на съспенс, увличащ като въртоп криминален сюжет, и подробно ровене из раните на семейните отношения. Да си призная, последното е трудно поносимо за мъжа читател, но толкова близко до интелигентната читателка, която иска на всяка цена да си обясни защо животът е толкова гаден, когато иначе всички хора са красиви и добри.

В интервю Паула Хоукинс казва, че „Момичето от влака“ е роман повече за предградията, отколкото за центъра на големия град. Това става ясно още от първите сцени, в които виждаме основния разказвач, 32-годишната разведена Рейчъл Уотсън да се налива с джин с тоник в купе на влак от предградието Ашбъри към сърцето на Лондон. От прозореца на купето тя редовно разглежда една и съща къща, пред която заради разбрицания семафор влакът редовно виси няколко минути. В тази къща Рейчъл си е набелязала идеалната двойка – измислила им е дори имената Джейсън и Джес. И тук е първият жокер за какво ще е този роман. Обитателите на двуетажната викторианска къща край линията са безлични, средностатистически хора, на които им отива да носят сякаш едно и също име, но това име носи конотациите на една от най-древните семейни кървави истории – тази на Язон (на англ. именно Jason, Джейсън) и отмъстителната му съпруга, захвърлената като употребена кърпичка Медея. „Момичето от влака“ е кримка, бързото прелистване на страниците ви е в кърпа вързано, но заедно с това е и разказ за обратите в рамките на онова, което наричаме безоблачно семейно щастие. (На връщане привечер Рейчъл е вече на бутилка вино, купена от гарата.)

Като стана дума за „момиче“ – нека подчертая, че тук думата е използвана в оня смисъл, в който вече я срещаме най-често и в България, и по света: за всяка жена до прага на старостта…

В романа на Паула Хоукинс обаче Рейчъл не е единственият разказвач – има още двама, още две жени. А общото между тях, до което се стига, разбира се, поетапно, е единственият и неповторим, онзи „добре сложен и силен, от типа на мъжете защитници“. Онзи, който, без да е жесток и лош, извършва най-важното за действието на романа. Тоест „Момичето от влака“ отговаря и на претенцията за леко усложнен от различни разказвачи сюжет. Към него се прибавя и ефектът на амнезията – но не онази стара амнезия след катастрофа, а позагубилите се, но изплуващи един по един спомени на алкохоличката. Така че имаме и героиня алкохоличка с цялата психология на отношенията, в които подобен типаж може да влезе. И необходимостта от помощ на специалист, който се оказва също нормален човек, нарушаващ много от законите на професията. Но – не бива да се разказва съжетът, това е ужасно за онези, които не са чели една книга. Достатъчно е да кажем, че зад идилията се разкрива картината на една битова трагедия, която се уплътнява все повече и повече и която лека-полека осъзнаваме, че е възможна навсякъде, дори из повечето от българските градове.

Това е и хичкоковското – не в майсторските сцени с бой и викове, а в ужаса, стаен в обикновения бит на средния човек. В една британска рецензия не пропуснаха да се пошегуват, че „Момичето от влака“ напомня за атмосферата на два от филмите на Хичкок – „Непознати във влака“ (1951) и „Прозорец към двора“ (1954).

Но никой от рецензентите не пропуска и още нещо – да завърши с обобщението, че в увлекателния си роман Паула Хоукинс не просто гради кримка, достойна за съвременното очакване и представа за жанра, но и роман, дълбаещ в изследването на човешкото разбиране и познание, в което обикновено споменът и фантазията са фатално смесени.

Българският читател ще може да влезе в този свят с помощта на преводачката Маргарита Терзиева, позната ни с много свои преводи и на високи, и на популярни романи, сред които са спряганият на няколко пъти за Нобелова награда Амоз Оз и на една от звездите на касовите YA романи Дженифър Нивън. Какво е YA роман ли? Може би в тази рубрика ще стане дума скоро и за този жанр по повод някоя ярка нова книга, сега нека се задоволим с разкодирането – YA е Young Adult и става дума за романите за попорасналите тинейджъри.

Паула Хоукинс, „Момичето от влака“, София: Enthusiast, 2015, 342 с., 15 лв.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори