Портал за книги, четене и литературна критика

Всичко за книгите

Елиф Шафак

Елиф Шафак и популярността

От: Амелия Личева

В чисто житейски план Елиф Шафак има всички предпоставки за световен успех. Тя е туркиня по произход, но е учила и живяла на много места по света. Знае езици, освен на турски пише и на английски, модерна е, радикална е, защитава правата на жените, самоопределя се като феминистка. Срещу нея в Турция е воден съдебен процес за обида на нацията, тъй като в романа ѝ „Копелето на Истанбул” говори за арменския геноцид през 1915 г., а подобен съдебен процес винаги докарва и огромна популярност. Привърженичка е на културното многообразие и затова от години е избрала да живее в Лондон, където припознава такъв тип общество.

Към тези обстоятелства могат да се добавят и чисто културни фактори. Съвременната турска литература е в подем, турската държава отделя огромни средства за промотирането на своите автори в чужбина. За добрата им реализация способства и световната слава на нобелиста Орхан Памук. Нещо повече, турските писатели имат възможност лесно да се вписват в една линия, която гарантира успех, и това е линията на екзотичното. Неслучайно те толкова често се обръщат към миналото на Турция, към религията и митовете, към всичко онова, което ги прави различни и интересни за Европа и Съединените щати. Елиф Шафак добре експлоатира тази ниша. В най-нашумелия ѝ и получил световна слава роман „Любов” тя въвежда огледална фабула на централната история, в която разказва любовната авантюра на домакиня от Нова Англия. И тази огледална фабула е за приятелството между суфитския поет от XIII в. Руми и странстващия мистик Шамс. В нея на популярен език се представят вярвания, говори се за пътя към себе си и към Бог, за любовта. В „Чест” тя поставя въпросите за честта и дълга. Тези теми в европейски контекст са ни познати от времето на Френския класицизъм или Викторианска Англия, но при Шафак честта е забулена в доста примитивни страсти, които правят интерпретацията странна и я вписват в екзотичното. Синът в споменатия роман прави опит да убие майка си, защото е разбрал, че тя има незаконна връзка с чужд мъж и така смята, че изпълнява дълга си. В най-новия роман на писателката „Майстора на куполи” пък екзотиката се свързва с миналото на Истанбул, с архитектурата му и с нравите в града по време на неговия Златен век, когато начело на империята застават Сюлейман Великолепни и неговите наследници.

И ако екзотиката може да илюстрира интереса навън, интересът вътре, в Турция, може да се обясни с идентификацията на жените с женските образи, с които Шафак населява романите си. Това са ту обикновени жени, ту по-странни, винаги с копнеж да се реализират или да намерят любовта, но при всички случаи – с желание да водят пълноценно съществуване, а не да бъдат функция на съпрузите си или на патриархалните семейни отношения като цяло. Многократно Шафак е заявявала в интервюта, че турското общество е доминирано от мъжете и срещу тази доминация се обръщат романите ѝ. Те отстояват права, при това не просто правата на жените, както понякога едностранчиво би ги разбрал феминизмът, а правата на жените, погледнати от перспективата на човешките права, на нормалността. Няма нищо революционно в това, което искат жените в книгите ѝ, но има стремеж към победа, към налагане на справедливостта. В това е залогът на каузата, зад която застава писателката.

В България Елиф Шафак също е много популярна. Едва ли заради екзотиката, която не е толкова чужда на българските читатели, израснали все пак в традиция, в която турското е чест герой. По-скоро е заради идентификацията, защото романите ѝ предлагат на читателките да повярват във възможността на любовта и доброто, карат ги да виждат себе си и да мечтаят за личните си победи. Близки са и до фабулата на турските сериали, в която има много неочаквани обрати на действието, приключения, сладникави решения, които се харесват на широката публика. И не на последно място, Елиф Шафак пише достъпно, езикът ѝ е доста опростен, което предполага лекота на четенето. Самата писателка казва, че не прави разлика между висока и ниска литература. Но разлика винаги има – и тя се усеща най-вече по грижата към езика и употребите му на ниво експеримент. Шафак не залага на езиковите игри, тя залага по-скоро на историите, иска те да са интригуващи за нейните читатели и затова постига качествата на прилично популярно четиво.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори