Портал за книги, четене и литературна критика

Всичко за книгите

„Момичето от Дания“ Дейвид Еберсхоф

Между литературния компромис и моралния урок

От: Мартин Касабов Книга: Момичето от Дания Автор: Дейвид Еберсхоф

Необичайна любовна история ни предлага издателство „Intense“ този месец. Мъж открива жената в себе си, а съпругата му приема морален стандарт, немислим за тогавашния обществен строй.

„Момичето от Дания” е дебютна за Дейвид Еберсхоф и излиза още през 2000 г. Благодарение на нашумялата филмова адаптация книгата намира пътя си до нашия пазар едва сега. Макар историята да е вдъхновена от реални събития, читателят открива чак в последните страници признанието, че по-голямата част от описаните сцени са художествена измислица. Това, разбира се, няма отношение към качествата на романа, стига той да беше добър. Но той, уви, не е.

През 1925 г. в Копенхаген Айнар и Грета Вегенер разчитат на уменията си да рисуват, за да се издържат. Той рисува пейзажи, тя – портрети. Оперна певица отменя часа си за позиране и Айнар облича роклята по молба на съпругата си. Още от първата глава започва наблюдението ни на бавното превръщане на Айнар в Лили (името идва от цветята, които държи), но историята на метаморфозата има корени далеч в миналото. В детството, когато момчето е наказвано за увлечението си по дамските бижута. Дейвид Еберсхоф рисува портрет на една промяна. Преди всичко вътрешна, но след това и шокиращо видна.

С произволни епитети и повърхностни описания Еберсхоф създава декор, на фона на който да се разиграе драматичната и изключителна съдба на Айнар/Лили. И в този декор, така набързо сглобен, прозират досадата и историческата неинформираност на автора, прозира припряност да се стигне до по-вълнуващ момент в сюжета. Книгата е написана като по формула от курс по творческо писане. Редуването на съвремие с ретроспективни глави и многото диалог, който засилва бързината на четене, без да постига автентичност чрез оригинален изказ, отнема гласовете и атмосферата и превръща „Момичето от Дания” в поредната художествена история по истински случай.

И щеше да е добре, ако беше поредната такава история. Но в 300 стр. Еберсхоф повтаря едни и същи посещения при лекари, едни и същи среднощни вълнения и винаги въпроса (по-подходящ за някой готически роман) – ами сега кой от двамата излезе и кой остана вкъщи.

Идеята, че промяната от Айнар в Лили не се случва рязко, а с постепенно изместване на граничната линия, е уместна и би стояла адекватно, ако не бяха сантименталните детски спомени, будещи съчувствие към една очевидна несправедливост. Образът на Грета е единственото, което подхранва интереса и помага прочитът да продължи. Каква е тази жена, която в мъдростта си вижда повече от цял един народ и каква сила таи в себе си, за да подари спасителната свобода на човека, когото обича.

Но тук идва въпросът: за кого е тази книга? Тези, които вярват в свободата и правото на щастие, ограничени единствено от неотменимите морални принципи на общото благо, нямат нужда от убеждаване. Тези, които имат нужда, едва ли ще посегнат към книга, толкова директна и елементарна в подхода си. Невинаги защитаването на правотата и човешките ценности е изразено по добър начин. А литературата, освен амвон, трябва да бъде литература.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори