Портал за книги, четене и литературна критика

Всичко за книгите

фантастика

МНОГО ИДЕИ И МАЛКО МЕЧ И МАГИЯ

От: Владимир Полеганов

Фантастиката – във всичките й подразделения и разклонения – е вероятно най-свързаният с читателската си аудитория жанр. С времето тази силна връзка е прераснала в общност (фендъм), в която позициите на писател, читател и критик са съвсем близо една до друга, често до степен на сливане в едно. За думата на читателя на фантастика говорят не само продажбите, но и мащабните конференции (т.нар. Конове), които се организират всяка година на континентално и световено ниво, и дори престижните награди (“Хюго” се дава от фендъма). Това, разбира се, е общата картина на жанра. У нас нещата стоят малко по-различно. Фендъмът все още не успява да се коагулира в едно цяло и остава разпръснат и съответно по-трудно произвежда ефекти като гореспоменатите. Но това не означава, че читателят на фантастика у нас е откъснат или объркан.

Гласуването му в конкурса за любима книга на 2015 г., поне що се отнася до фантастиката, показва точно обратното: адекватност и обхват на погледа. Към тях, особено към второто, ще се върна след малко. Преди това – накратко за финалистите в конкурса.

“Приказни песни” на Джордж Р. Р. Мартин, “Бъдеще” на Дмитрий Глуховски и “Смрък” на Тери Пратчет. Сборник с фентъзи, хорър и научно-фантастични разкази и повести, фантастичен роман в дистопичен тон и хумористично фентъзи. Трима автори, около които в последната година бе вдигнат доста шум по попкултурни (все по-нарастващата популярност на сериала “Игра на тронове”), трагични (смъртта на Пратчет преди малко повече от година) и комерсиални (Глуховски безспорно събира все по-голяма читателска аудитория) причини. Но шумът не може да е единственото обяснение. Продажбите – също. Фентъзито, което предлага по-сложни модели за обяснение на света от обикновеното приключение с меч и магия, е в най-силния си период изобщо. И Пратчет, и Мартин са известни като създатели на точно такива модели. За научната фантастика не може да се каже, че е в разцвет в момента, но една “разходка” из наградите и дискусиите от последните години ще покаже, че интересът на читателите продължава да е насочен към сериозните изследвания на връзката индивид-общество-природа (два примера, които изскачат веднага: трилогиите на Ан Леки и Джеф Вандермиър), а Глуховски работи точно по тази линия. Сред разказите на Мартин в “Приказни песни” пък са някои от класиките на жанра – да, Мартин има дълга и впечатляваща кариера преди поредицата “Песен за огън и лед”.

Което ме връща към адекватността и обхвата, които ако не ясни и неоспорими (защото само сериозно проучване може да ги потвърди), със сигурност прозират в резултатите от конкурса. Вероятно адекватността не е изненадваща: живеем в епохата на глобализацията. Големите книги са по-близки, дори и още непреведени и неиздадени. Но обхватът е нещо по-трудно за постигане. Той изглежда по-неизненадващ от адекватността, някак предварително зададен в условията на глобализация, но всъщност е най-труден за удържане. Фантастичната литература такава, каквато я познаваме днес, и тази, която наричаме с това словосъчетание, когато говорим за нея, винаги е била предимно англоцентрична. В днешния отворен свят тази доминация е още по-видима, до степен, в която вече се полагат специални усилия от издатели и критици да я разклатят. Британският критик Джон Клът предлага по-обхватния (и взет от славянските езици) термин fantastika, с който да говорим за жанра, а немалко американски издателства се опитват да покажат, че има и друга фантастична литература – миналата година за първи път на английски се появиха модерни класици от Куба, Франция, Финландия. Не знам дали “Бъдеще” на Глуховски на български е част от този процес, но това е важна стъпка, която изглежда е забелязана от читателите и за която може би вече има нещо като контекст: преводите на финландките Йоханна Синисало и Лена Крун.

Независимо че всичко това може да е свръхинтерпретация – някакво мое желание да видя нещо повече в една леснообяснима формула (любимите книги на читателите са книгите на най-продаваните и популярни автори), трите книги финалисти очертават интересна картина, чиито детайли не трябва да остават неизследвани.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори