Портал за книги, четене и литературна критика

Всичко за книгите

юнас юнасон

Танцът на Юнасон: две стъпки напред, една назад

От: Владимир Полеганов

Въпреки възрастта си (55 г.), Юнас Юнасон е нов и млад писател. Дебютът му е в съвсем близкото минало – 2012 г., и макар да е последван от две други книги, все още е трудно да се говори за мястото, което авторът заема в съвременната европейска проза. Милионите продадени копия са ясен, но недостатъчен знак. Оформящата се група верни почитатели сред читателите – също. Обяснението за тях се явява веднага щом човек се зачете.

Още от заглавията се вижда, че Юнасон е автор, който, ако все още няма, то поне е в търсене на разпознаваем стил или на, както вероятно би било по-правилно да се каже, марка. „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“, „Неграмотното момиче, което не можеше да смята“, „Убиецът Андерш и неговите приятели (и някой друг неприятел)“ са все заглавия – разкази сами по себе си. Един вид сигнали към читателя, че историята в книгата е толкова богата, че е преляла вън от тялото на романа. И наистина при Юнасон няма места за почивка: разказите започват веднага, скоростта се вдига бързо и дори отклоненията и завоите не я намаляват, дори я усилват още повече.

И в трите книги, които Юнасон написва след години работа в областта на рекламата и медиите, е видима една и съща рамка: странни герои, неочаквани приключения и за фон – някоя и друга голяма тема. В дебютният му роман „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ това е старостта, а чрез нея и историята, опитът, знанието. Във втората му книга – както подсказва името й, темите са глупостта и мъдростта, а през призмите им и политиката. Третата се занимава с вярата и религията, с престъплението и наказанието. Все материал за „големите“ книги на литературата. Но стратегията на Юнасон е друга: да забавлява читателя, да го води насам-натам с не съвсем сериозни обещания за нещо повече по пътя. Никой не е казал, че всяка книга трябва да ни учи, променя, развива, нали така?

Вероятно затова и никъде, освен може би в „Старецът“, големите теми не са изследвани в такава дълбочина, че да се превърнат в свят, етически и естетически, за героите, населяващи произведението. Въпреки че е воден за представител на съвременната европейска проза и за нейния все по-развиващ се във всички посоки клон – скандинавската, Юнасон принадлежи на жанровата, и то наднационалната такава. Всичко е под знака на сюжета, локациите са много, някои от тях са и екзотични, героите са всякакви – от обикновени до особени, от, разбира се, добри до зли, търсеният ефект е пъстротата на света, благодарение на която никога на никого не му е скучно. Но дали защото успехът и популярността го хващат веднага и не му оставят повече време за писане между отделните книги, или поради други причини, може би свързани с писателските му умения, Юнасон вече – на третата си книга – изглежда изтощен. Изграждането на плътни светове зависи от изчерпаема енергия и в „Убиецът Андерш“ се забелязват първите признаци на недостиг. Това може да се дължи и на факта, че тази книга е първата на Юнасон, в която цялостната картина е сравнително малка – действието се развива само в Швеция и само в рамките на няколко години. Няма го платното на цял един век, което оживява в „Старецът“, няма го и непредвидимият динамичен свят на политиката от „Момичето“. Вместо това имаме мъж и жена с повече от съмнителен морал, които решават да се възползват посредством всякакви схеми от героя от заглавието. Мъжът е неудачник, а жената – бивш свещеник. Убиецът си е убиец.

За около 350 страници мошениците успяват да създадат нова религия (всъщност машина за пари), да развият имиджа на убиеца в няколко различни, но все угодни на желанието им за богатство посоки и накрая даже да преживеят нещо като откровение в религиозния смисъл на думата. Това ги среща, от една страна, с всички наивници с пари в Швеция, а от друга, с целия подземен свят на страната. От третата страна са медиите, които си мислят, че не изпускат нищо.

Глава след глава Юнасон изгражда роман, който е едновременно успех и провал. Безспорният успех е в приключението, провалът е в сатирата. Предполагам, че това са били двете цели на автора с „Убиецът Андерш“: да напише трескав роман за измамници с много обрати и тук-там насилие, който обаче да разкрие пред читателя как религията се е откъснала от вярата, колко малко е разстоянието от институцията на църквата до някоя мошеническа схема, като финансовата пирамида например, и как на фона на всичко това говоренето за морал е нещо колкото важно, толкова и трудно. Но всяко излизане вън от механиката на приключението и екшъна осветява споменатото вече изчерпване и изтощение.

Очакванията след „Старецът“ и „Момичето“ са „Убиецът“ не само да смеси забавното с абсурдното, но и да предложи нещо отвъд тази подходяща по-скоро за холивудска комедия рецепта.  В „Убиецът“ на хумора не е осигурено пространство. Юнасон обяснява, повтаря и натъртва – все похвати унищожители на сатирата. Закачките с големите теми са очаквани и несмели, самоиронията е в зародиш (има я на едно-две места в скоби), там, където трябва да има неуважение и дори сквернословие, има само нещо като детско дразнене. Една от интересните характеристики на романа е, че поставя всички герои в сивото пространство между доброто и злото, правилното и неправилното, но пък друга е, че нищо от възможността такива герои да бъдат развити (дори само чрез някакви особености на речта им в многото диалози) не е използвано. Така читателят е оставен с едни не съвсем злодеи, едни не съвсем герои и случки, които са не съвсем събития. Ако имаше повече напрежение, всички сатирични, абсурдистки и други куршуми на Юнасон щяха да са право в целта и книгата не само щеше да осмива успешно човешката глупост и алчност (сега го прави само донякъде), ами и да пародира умело примери като нашумелия напоследък скандинавски черен роман. Вместо това Убиецът и компания просто са заети с това, всяка показана пушка да гръмне.

Юнасон не е неспособен писател. Със сигурност стъпката назад, каквато е „Убиецът Андерш“, не е фатална. Такива стъпки, парадоксално, са сред най-любопитните в творческата кариера, защото подходът към следващите се превръща в истинско предизвикателство – от тези, които раждат добрата литература.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори