Портал за книги, четене и литературна критика

Всичко за книгите

трилъри

КОЙ Е УБИЕЦЪТ?

От: Кристин Димитрова

Всъщност трилърът и „кримката” един и същи жанр ли са? Нещо ни подсказва, че и в двете става дума за убийства, опасности и насилие, но от друга страна и в „Хамлет” има немалко. Тогава какво ги прави особени? И защо въобще има две думи за това литературно явление?

Трилърът и криминалният роман често пъти са смесени в общ продукт, но това не ги прави еднакви, точно както водката и мартинито в коктейла на Джеймс Бонд не идват от една и съща бутилка.

Най-важното в трилъра е напрежението, тъй нареченият „съспенс”. Съспенс имаме, когато ние, читателите, сме наясно, че нещо лошо ще се случи, но героят или героинята си мислят, че всичко е наред и нямат представа в какъв капан влизат. Нищо неподозиращи съпрузи купуват къща с мрачна слава. Кандидатът за женитба е извратен рецидивист. Сред хората бродят киборги, които изглеждат досущ като държавни чиновници. Или в по-детайлен вид: Мери Крейн влиза да пренощува в случаен мотел далеч от магистралата и през нощта бива убита. Какво ли ще се случи със сестра й, която идва на същото място, за да я търси? („Психо”, Робърт Блок.) На читателя му е дадено да научи повече, отколкото героинята знае, само че няма как да я предупреди през страниците. Заплахата е ясна, но има ли изход от нея?

Оттук произтича вълнението, което този жанр създава. Когато трилърът е добър, той се чете на един дъх, със стиснати до бяло палци, повишен пулс, недоспиване и занемарени преки задължения. Подозрението, тревогата, ужасът, вълнението, смайването и потресът са все оръжия от емоционалния му арсенал. Но най-общо усещанията на читателя се движат между страха и надеждата. Страхът от това, което вече е известно, и надеждата, че сред все още неизвестното бъдеще може да се намери изход.

Този, който тегли напред действието в трилъра, е злодеят. Психопат, шпионин, канибал, сериен убиец, пришълец от чужда планета, поредното въплъщение на сатаната, красива изпълнителка на мокри поръчки или лекар – търговец на органи – това е скромна част от героите, които вадят от равновесие всекидневието на останалите. И ги карат да се борят за живота си. Защото в трилъра залогът е животът, държавата, демокрацията, човечеството, планетата – нищо по-малко. Съобразно злодеите можем да започнем да изброяваме и поджанровете в тази категория: психологически, криминален, еротичен, медицински, съдебен, шпионски, военен, фантастичен, религиозен, полицейски, исторически и какъв ли още не трилър. Жанрът продължава да се разширява.

Макар да изглежда нов, трилърът води началото си от древни предшественици. Някои посочват „Одисеята”, „Беоулф” и „Гилгамеш” като скрити прототипи на жанра, но не е нужно да се търси толкова надалеч. Приказки като „Червената шапчица”, „Красавицата и Звяра”, „Синята брада”, „Малечко-палечко”, „Хензел и Гретел” и дори „Пепеляшка” са достойни доказателства, че трилърът черпи соковете си от много дълбоки корени, от страстта на човечеството по вълнуващата история.

Криминалният роман събужда не по-малко силен интерес, но не е нужно той да бъде трилър. Не е нужно главният герой, тоест детективът, непременно да е в риск. Не е нужно книгата непременно да ни плаши. Много пъти разследването се извършва години след смъртта на жертвата. В „кримката” може да има много повече жертви, отколкото в трилъра, но те не събуждат същия свещен ужас. Защото криминалният роман не е роман за убийство, а е роман за разследване. В него основното е не заплахата, а търсенето на истината, разбулването на лъжите, възтържествуването на справедливостта.

Ето защо детективът може да бъде и полицай, и дете, и журналист, и лекар, и адвокатка, и пенсионер, и корав наемник, и мис Марпъл. Разследващите личности обикновено са ексцентрици от най-разнообразен характер. Те са скъпи на авторите си творения и често преминават от роман в роман, за да се справят с различни престъпления, макар самите те да си остават непроменени. Читателите също се пристрастяват към тях и не търпят промените. Когато Конан Дойл убива Шерлок Холмс, общественият вой на възмущение принуждава автора да възкреси героя си, при това – по убедителен начин. Така че детективите общо взето не умират. И ние се чувстваме спокойни за живота им.

Този жанр също има своите подразделения, макар и далеч не толкова разнообразни, колкото трилъра. Задължителното разследване предоставя тематичен гръбнак, от който криминалните романи не могат да избягат. Най-често те са от типа „кой е убиецът”. По-амбициозните от тях са свързани с „мистерията на затворената стая” – нещо страшно се е случило на място, до което никой отвън не е имал достъп. Понякога „кримките” са обърнати – знаем кой е убиецът, но четем, за да видим как точно пръстът на изобличението ще го посочи. А понякога детективът е твърдоглав любознателен тип, който няма нищо против да изяде няколко тупаника, пък и да раздаде още толкова по пътя към истината. Той най-често е американец и в някои случаи се нарича Филип Марлоу. Последните две криминални категории отлично се комбинират с трилъра.

Общото между трилъра и „кримката” е сянката на смъртта, бруталността, подвеждащата външност, непрестижните човешки страсти като алчност, ревност и жестокост, и в крайна сметка необходимостта от пречистване на света, така че на финала на романа той отново да стане сигурен, справедлив и поносим за живеене. Друго тяхно общо качество е, че героите им са относително едноизмерни, защото сюжетът по начало е по-силен от героите им. Не можеш да градиш кой знае колко нюансирани личности, когато пред тях стоят предизвикателства на живот и смърт. Двата жанра споделят и едно извънлитературно качество, а именно, че започват съществуването си като „непрестижна” литература. Днес едва ли ще се намери издател, книжар, литературен агент, академичен изследовател или страстен читател, който да потвърди това.

В анкетата на националния онлайн конкурс „Моята любима книга 2015” в категорията за трилъри и криминални книги напред излязоха следните три романа: „Търси се” от Стивън Кинг (изд. „Плеяда”, превод Весела Прошкова и Даря Доганова), „Адвокат на престъпници” (изд. „Обсидиан”, превод Надежда Розова) и „Кандидатът” на Хорхе Букай (изд. „Хермес”, превод Мариана Китипова). И Кинг, и Гришам, и Букай са добре познати на българската публика, така че вероятно част от гласовете в тяхна полза са дадени не само заради качествата на романите им, но и поради преданото следовничество към самите автори.

„Търси се” е най-типичният трилър от трите. Залогът е литературното наследство на писател отшелник, който – далеч от очите на всички – е написал продължение на своята всепризната за национална класика трилогия. Тетрадките с неоценима стойност са откраднати и скрити на сигурно място от вманиачен литературен фен, за когото убийството е лесно разрешение на всеки по-сложен проблем в общуването. Едно момче от бедно семейство случайно намира скритите тетрадки и ги взема. Какво ще произтече, когато маниакът открие липсата им? А какво ще стане, когато влезе в дирите на момчето?

Стивън Кинг както винаги успява да намери ужаса сред обикновения живот, между затворения „Младежки център” и детската люлка пред дома. А героите му, които се карат, помагат си, лъжат се, убиват се или се жертват един за друг, са до един ярки характери – и неочаквано вярно приближение до хората, сред които живеем.

Гришам, от когото сме се научили да очакваме виртуозни съдебни трилъри, остава верен на профила си, но този път ни изненадва с нов ъгъл. „Адвокат на престъпници” е роман, написан от гледната точка на най-мразения от мразените – този, който чрез средствата на закона помага на обвинените в най-тежки престъпления да отърват кожата. Но дали убийците наистина са убийци, или полицаите ги мързи да търсят истинския извършител, прокурорът иска бързо приключване на процеса, а съдията трупа популярност за следващите избори?

„Казвам се Себастиан Ръд и макар да съм известен адвокат, няма да видите името ми по билбордове и автобусни спирки, нито в рекламно каре в „Жълти страници”. Не си плащам, за да ме показват по телевизията, но често съм там. Номерът ми не фигурира в нито един телефонен указател. Нямам кантора в обичайния смисъл на думата. Нося пистолет – законно, защото името и лицето ми прилвичат вниманието на хора, които също носят пистолети и не се колебаят да ги използват.” Това са думите, с които юридическият питбул на Гришам ни кани да го придружим през свръхтежките му казуси, където добрите хора не са чак толкова добри, а лошите – е, всеки път различно.

„Кандидатът” е жанров сюрприз на Букай. Авторът, чиито книги читателите разгръщат, за да научат повече за взаимоотношенията между хората и тайните на човешкото сърце, сега е написал политически трилър. Поредица от зрелищни атентати в „република Сантамора” отлагат дългоочакваната от гражданите й демокрация. Начело на страната е военен диктатор, който преди години е взел властта чрез преврат от друг диктатор. Малката държавица е в капана на безнадеждните исторически повторения. На пръв поглед изглежда, че атентатите се правят от омаломощената опозиция в комбина с партизаните, които са понесли тежки поражения от диктатора, макар че той всъщност е обещал и свободните избори. Политическата каша между власти, фракции, лидери, институции, народ, медии и похитители е толкова голяма, че човек остава с чувството, че чете български вестник от 90-те. И тъй като в тази страна политиката е дело на всеки, двама лекари и една пламенна журналистка се захващат да стигнат до дъното на нещата.

Вероятно за да не отдалечава крайно много героите от себе си, Букай е избрал единият от търсещите истината доктори да е психиатър. В романа ще срещнем и наблюдения, които правят Букай любим ментор на мнозина, като например: „Проницателният и умен човек умее да слуша това, което казват онези, които говорят, но никога не остава глух за мнението на онези, които мълчат.” Като цяло обаче книгата е белязана от настойчиви опити за психологизация на фона на обществени брожения, които авторът описва с по-голяма лекота.

Щеше ми се да видя сред тримата финалисти и „Накарай ме” от Лий Чайлд – книга, която почва измамно спокойно, но постепенно се разгръща в един от най-зловещите трилъри, които съм чела. Обаче който е проспал гласуването като мен, може да се сърди само на себе си.
Време е да започнат залозите за крайния победител.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори