Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

Ане Франк

Дневникът на Ане Франк в центъра на ожесточена битка за авторски права в Европа



70-та годишнина от смъртта на Ане Франк предизвика международен скандал около авторските права на дневника ѝ.

Френският академик, който въпреки упоритите възражения на Фондация „Ане Франк” публикува онлайн дневника на Ане Франк на 1 януари, сподели, че страницата с текста е отваряна повече от 50 000 пъти.

На 1 януари френският университетски преподавател Оливие Ерцшед и Изабел Атар независимо един от друг публикуваха онлайн немската версия на дневника на Ане Франк, в който тя разказва за съдбата на семейството си, криещо се по време на Втората световна война. Според французите, след като са минали 70 години от смъртта на Ане в концентрационния лагер Берген-Белзен, авторското право върху нейната книга пада, защото в по-голяма част от Европа авторското право изтича 70 години след смъртта на автора и неговите произведения стават публично достояние.

Фондацията „Ане Франк”, основана от баща ѝ Ото Франк, ожесточено се противопоставя на това. От фондацията твърдят, че въпреки неоспоримото авторство на момичето, баща ѝ Ото и преводачката Мириям Преслер са отговорни за редактираните версии на различни фрагменти от дневника, публикувани съответно през 1947 г. и 1991 г. Авторските права на тези адаптации принадлежат на Ото Франк и на Преслер, а в резултат на усилията им оригиналните писания на Ане се превръщат в четивни книги. От фондацията отбелязват, че Ото Франк е починал през 1980 г., а преводачката е все още жива, така че дневникът на Ане е защитен според европейските закони за авторско право. Фондацията дарява всички приходи от продажбата на книгата за благотворителност.

В писмо до Оливие Ерцшед, написано през декември, фондацията настоява незабавно да се преустанови осигуряването на онлайн достъп до дневника на младото момиче, да се обяви, че има недоразумение относно авторските права върху книгата и да се платят компенсации в размер на 1 000 евро за всеки ден, в който Ерцшед не се е съобразил с тези инструкции. В противен случай французинът ще бъде подведен под наказателна отговорност.

Въпреки това Ерцшед не сваля книгата, описвайки я като „подарък”. „На този 1 януари 2016 г., 70 години след смъртта на Ане Франк, защото е минало достатъчно време и защото е законно, авторските права върху дневника ѝ изтичат и книгата става публично достояние. Тя принадлежи на всички. И всеки от нас може да оцени нейното значение,” написа Оливие.

Ерцшед сподели още, че от 1 януари насам страницата с текста на Ане Франк е посетена над 50 000 пъти, а в деня на публикуването отбелязва пик от 30 000 влизания. Книгата остава достъпна на неговия сайт, а Оливие „чака да види” какво ще предприеме по-нататък Фондация „Ане Франк“.
Изабел Атар също публикува на сайта си линк за сваляне на книгата на 1 януари. Неин говорител сподели, че с публикуването на дневника тя не преследва комерсиални цели, така че няма представа колко пъти е бил свален текстът. Той добавя, че Атар също е получила писмо през декември, но оттогава от Фондация „Ане Франк” не са правили опит да се свържат с нея.

От своя страна, представител на фондацията сподели за швейцарски вестник, че дневникът е бил „национализиран и подложен на атаки от популисти, които са част от дългия списък егоистични безделници, отричащи Холокоста и фалшифициращи дневника”.

Френската асоциация на библиотекарите обяви своята подкрепа за Ерцшед и Атар с официално изявление, което протестира „срещу скорошните опити за ограничение на разпространението на дневника на Ане Франк –  книга, която е част от общата ни памет”.
В скорошно изявление от Фондация „Ане Франк” заявиха, че „публичните дебати около авторските права върху дневника предизвикват масово объркване”, и повториха, че различни версии на книгата ще останат под защитата на авторското право дълго след края на 2015 г., така че не могат да бъдат използвани без разрешение.

Извън Европа въпросът за авторските права върху дневника на Ане Франк е много по-ясен. В САЩ книги, издадени между 1920 г. и 1970 г., са защитени 95 години след първото им публикуване. Така дневникът на Ане, издаден за първи път там през 50-те години на XX в. , ще бъде защитен до 40-те години на XXI в.

Според информацията, подадена от Фондация „Ане Франк”, дневникът е преведен на 67 езика и от него са продадени над 30 милиона екземпляра.

Източник: The Guardian



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори