Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

Svetoslav Zhelev

Интервю със Светлозар Желев по повод конференцията „Книгата и държавата“



На 7 и 8 ноември 2015 г. в НДК се проведе конференция „Книгата и държавата”. За предмета и целта на конференцията разговаряме с г-н Светлозар Желев, директор на НЦК към НДК.

Г-н Желев, кой организира и какво наложи провеждането на тази конференция?

Идеята е на НЦК към НДК, работихме по нея няколко месеца, радваме се, че ни подкрепи и Национален фонд „Култура”.

Трябваше да бъде направен такъв тип конференция, защото от много години не съществува стратегия за развитие на българската литература, национална, държавна стратегия, в която да бъде отразена важността на литературата като част от националната идентичност и националната култура.

Всички знаем, че за театъра се дават около 18 милиона лева годишно, за Националния филмов център и българското кино се дават около 11 милиона, а програмата „Помощ за книгата” към Министерство на културата е от 100 хиляди лева, което е смешно, и като прибавим програмата на Национален фонд „Култура”, която е 30 хиляди лева, сумата е общо 65 хиляди евро. Това е не само смешно за една държава, а е и грозно.

Трябваше да се направи такава конференция и смятам, че такава конференция трябва да се прави всяка година с участието на българисти от целия свят. Обръщаме изключително малко внимание на хората, които са посланици на българската литература по света, на техния глас, техните проблеми, техните нужди и понеже те самите познават собствените си национални пазари, е много важно да влязат като част от нашата национална стратегия за развитието на българската литература, особено в частта ѝ за износ извън границите на България.

Неслучайно в целия свят единствено англоезичните държави нямат институции, които да подкрепят превода от английски на чужди езици, но в Ирландия и Шотландия има програма за подкрепа на шотландски и ирландски автори. Всички останали държави, включително най-големите държави като езици, каквито са Испания, Германия и Франция, имат центрове за книгата, които подкрепят превода на испанска, немска или френска литература – Институт Сервантес, Гьоте институт, Френския център за книгата.

Какви бяха темите на дискусията?

От една страна, какво прави държавата, от друга – какво е реалното положение в различните страни. Има ли комуникация между книгата и държавата. Каква е гледната точка на писателите, преводачите, защото темата не беше само преводът от български на чужд език, а и въобще българската литература и българският литературен контекст.

Естествено, говорихме за библиотеките, говорихме за ДДС, един проблем, който съществува и който знаем, че е наболял и изключително важен. По отношение на ДДС има различни работещи модели по света. Например парите, които се събират като ДДС от продажбата на книги, в последствие се връщат в бранша, като редовно се попълва библиотечният фонд или като се субсидират издания и представяния на български автори у нас и в чужбина.

Обсъждахме всички проблеми, с които се сблъскваме: липсата на информация, липсата на стратегия, изключително спорадичните преводи, които се правят от български на чужд език, проблемите, които имаме в България, a именно – високата ставка на ДДС, липсата на финансиране на библиотеките, абсолютната абдикация на държавата от българската книга. И отново се връщаме към най-важното нещо – достъпа до книги, който се осъществява през библиотеките. Беше подписан стандарт за библиотеките от министъра на културата, през следващата година в бюджета трябва да има 8 милиона лева за библиотеките. Ще видим какво ще се случи. Опитахме се да направим една картина на моментното състояние, на отношението между книгата и държавата, на моментното състояние на книжния бранш и какво правят институциите. Набелязахме най-важните стъпки, най-ефективните решения в европейски и световен мащаб, за да можем да ги приложим в България.

Кои бяха участниците и гостите?

Постарахме се да съберем представители на всички заинтересовани институции – Министерство на културата, Министерство на образованието, Столична община, които също имат програма за подпомагане на превод на българска литература, различни творчески организации.

Изключително интересни хора дойдоха, аз съм много щастлив, че това се случи, и съм много нещастен, че някои не успяха да се включат в дебатите. Ще започна с институциите: беше началникът на отдел „Регионални дейности” към Министерство на културата доц. д-р Венцислав Велев, г-жа Малина Едрева, председател на Постоянна комисия по образование, култура, наука и културно многообразие в Столичния общински съвет, г-жа Юлия Георгиева, главен експерт в Национален фонд „Култура”.

За съжаление, не дойде нито един представител на Министерство на образованието. Присъства зам.-изпълнителният директор на Федерацията на европейските издатели Енрике Мота, който ни запозна с предизвикателствата пред европейското книгоиздаване, с отношението на Европейския съюз към литературата в европейските държави, с чувствителния казус на авторското право. Също така беше Марк Ареар, който е директор на дирекция „Международни връзки” към Френския национален център за книгата.

От Съюза на преводачите присъстваха Теодора Цанкова, Аглика Маркова, която направи чудесна презентация, както и известният испанист Лиляна Табакова, която има немалко преводи от български на испански език. В дискусията се включиха писателите Захари Карабашлиев, Леа Коен, Георги Господинов. Участие взеха и проф. Амелия Личева, проф. Александър Кьосев, литературният критик Митко Новков. Асоциация „Българска книга” бе представена от Веселин Тодоров, който очерта проблемите в българското книгоиздаване, и Жаклин Вагенщайн. Едни от най-интересните гости бяха сред българистите. Тук беше проф. Джузепе дел’Агата от Италия, доайенът на българистиката в световен мащаб, преводач на много книги, самият той преподава български език в университета в Пиза и в университета в Рим. Катерина Седлакова от Словакия, Хуан-Антонио Берниер от Испания, Давид Бернщайн от Чехия. Както се оказа, благодарение на неговия род, през последните петнадесет години в Чехия са излезли четири книги на български автори. Той е преводач на „Мисия Лондон” от Алек Попов, „Адриана” и „Майките” от Теодора Димова. Преводът на „Майките” е финансиран от НЦК.

Какви са отношенията държава-книга в чужбина? Какво споделиха Вашите гости?

Говорихме за най-добрите програми като норвежката „Нора”, турската „Теда”. Интересен е опитът на каталунския институт „Рамон Люль”, който подпомага каталунската литература. Аз много често сравнявам нашия Национален център за книгата тук в НДК с института „Рамон Люль”. В Каталуня има Национален център за книгата към тяхното министерство на културата, но институтът се опитва да подкрепи по още една линия превода на националната си литература, организира и финансира пътуването на автори в чужбина и въобще комуникацията на каталунската литература с другите литератури. Това е подкрепящ фактор, такива сме и ние в НЦК към НДК.

Сърбия например, която е в много по-лошо финансово и икономическо състояние от нас, отделя всяка година по 200 хил. евро за подкрепа на преводите на сръбска литература в чужбина. 200 хил. евро на фона на нашите 65, което е смешно.

Чуждестранните колеги са единодушни, че отговорността и задължението да подкрепя националната литература е на държавата.

А каква е политиката на българската държава към българската книга?

Както вече неведнъж казах, политиката на българската държава към българската книга е никаква. Беше премахнат Националния център за книгата към Министерство на културата и беше преформатиран в минидирекция под шапката на дирекция „Нематериално културно наследство”. Вече няма ресорен зам.-министър, който да отговаря за книгите. Тази длъжност беше премахната и бяха оставени само двама зам.-министри, единият за материалното културно наследство, а другият – за нематериалното културно наследство, където по традиция се обръща повече внимание на визуалните изкуства – театъра и киното. За книги не се говори нито в Министерството на културата, нито в Комисията по култура в Народното събрание. Книгата изчезна като част от националната култура. Тя не съществува. Държавата абдикира напълно.

Надявам се, че скоро ще изнесем всички доклади и изказвания, които бяха направени на конференцията, и ще се опитаме да ги оформим в един документ, като ще помолим всяка от институциите, организациите, ангажирани с този процес, както и медиите да подкрепят този документ, и най-после да започнем да работим за едно достойно място на българската литература на световната литературна сцена.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори