Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

пазар книги

Как се създава и утолява глад за книги



Ще си говорим за книги. Представете си пасторална картинка – селски пазар на прашния мегдан. На всяка сергия – все същото. Дини, праскови, зеле и прочие зарзават. Тук-там по някоя каруца, натоварена със сечива – мотики, прави лопати и гребла. И като за цвят някоя ромка продава пъстри шалове с ресни.

Току-що ви описах пазара на книги в България днес. Повечето издателства продават най-вече масови книги от познати и добре продаваеми жанрове. Тук-там има по някое специализирано, което се занимава с по-тежка и специфична научна литература. Пъстри са детските издателства.

Като сме наясно с метафората, по-лесно ще приемем и продължението й.

Най-добре на пазара се справя този, който е най-гласовит. Няма значение какъв му е зеленчукът, викът на продавача събира мющерии. Покрай шумната сергия се трупат хора, купуват и – като лисицата с отрязана опашка – разнасят славата на продавача, белким и някой друг потвърди правилността на избора им.

Надпреварата кой да е по-гръмогласен е непрекъсната. Все по-изобретателни стават продавачите, нахранването на хората с книги вече звучи като мисионерска саможертва. Създай глад, казват учебниците по маркетинг, и хората ще изкупят дори гнилите ти зеленчуци.

Как се създава глад за книги обаче?

Като създадеш легенда.

Митологемата днес е, че е важно да се чете, без да е от съществено значение какво. Че вкусът на потребителя определя качеството на храната-книга, а не обратното. Това странно и непочиващо на здрав разум разбиране се налага упорито и се толерира. Сякаш думите са просто суровина, която трябва да бъде преработена според капацитета на потребителя. Сякаш изваяната от мрамор статуя е толкова ценна, колкото и мраморният под в нечие преддверие.

Книгата вече не е функция на майсторството на писателя, а на читателското отношение към нея.

Не би било толкова страшно, ако съществуваха дотации за пазарно непопулярна литература. Уви, те са химера, мечта, фантасмагорично пожелание за утре. Днес е важно да бъде публикувано това, което ще се купи, при това без особени усилия. Цели поколения се лишават от книги, които са недостъпни за масовия вкус, затова не влизат в издателските каталози. След още 20-ина години ще има хора, които никога не са чували за Франсоа Рабле, примерно. Но пък нищо чудно Бакман или Хосейни да се изучават в училище като „стоплящи сърцето и спиращи дъха“.

Междувременно пробилите случайно благодарение на издатели с добър вкус и истинска мисия стойностни книги няма завинаги да стоят в ъгъла, недосегаеми за промоции.

Не мога да оневиня изцяло техните издатели – реалностите на съвремието изискват адекватно огласяване и маркетинг. Да не умееш да промотираш, без задължително да обезценяваш словото, е слабост. Грехът е всеобщ, равновесието и балансът изглеждат недостижими. От едната страна – лесносмилаем фастфуд, доминиращ пазара. От другата – добра кухня, свряна в задната уличка.

Читателят е особен пазарен субект. Той е воден едновременно от собствените си желания, от критериите, изградени от четенето, но и от модата. Това е във всички времена, не само днес. Въпросът е как се използват ефективно тези негови особености. Ако съществуваше равновесие между пазарни фактори и естетически и литературни критерии, ще сме в рая. За съжаление, стремежът към печалба и доминация принуждава някои издатели да манипулират вкуса и критериите, за да наклонят везните в полза на пазарния успех.
Слава богу все пак, че вкусът не се формира в социалните мрежи, а в детските години – възпитанието, семейната среда, културния облак, в който е поставен индивидът от първи си досег със света.

Много читатели са въвлечени в битката между добрия вкус и добрия пазарен успех. Усещането за всесилие поради свободата на избор ги превръща в библейски пророци, чиито думи са единствено пътят и истината, и животът. Читателските групи в социалните мрежи родиха феномена „книга, която ме хваща за гърлото“, изличил литературната йерархия на стойностите.

Критиката, доколкото съществува, е абдикирала и напълно загърбила масовия читател. Тя, ако влезем отново в метафората за селския пазар, е като инспектора, чиято работа е да провери качеството на предлаганите стоки, но поради вроден мързел той винаги спира само на първата сергия. Критиката заобикаля картофите, но надълго и нашироко описва вида на екзотичното манго. Не си дава труда да обясни кротко и аргументирано защо едното е по-полезно от другото, защо слабите книги са за слаби читатели и как трябва да се четат привидно трудните четива, за да доставят наслада. Публиката е оставена на себе си и това я превръща в тълпа. Така изпъкват индивидите, има ги, не са малко, но и масата става твърде еднородна.

Все пак добро е, че пазарът съществува. Добро е, че има избор. Добро е дори това, че не всеки избира най-доброто. Някой ден пазарът ще се изпълни с продавачи от ново поколение, които ще познават клиентите си добре, ще се съобразяват с тях и с критериите за качество едновременно. Вероятно пътят през днешния хаос е неизбежен, макар това да струва скъпо. Поне пазарът вече съществува.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори