Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

литературните мечки

Литературните мечки



През последните десетилетия в литературните среди съществува една особена тенденция, която вече е факт и у нас – звездите стават писатели, защото са звезди. Автобиографиите не са единственият жанр, в който се изявяват. Пишат романи, стихове, употребяват словото като допълнителен блясък към вече изградената си слава. И продават в тиражи, недостижими за „обикновените“ писатели.

Този феномен не е запазена марка на литературата. В театрите „мечки“ са наричани познатите от телевизионния екран знаменитости, чието участие на сцена гарантира успех на представлението. В класическата музика най-бързо се разпродават билетите за представления на звезди, които създават шоу-спектакли, като Андре Рийо например. В изобразителното изкуство се котират странности на ръба на естетиката, които обаче имат бекграунд в масовата култура. Изобщо „високата“ и „ниската“ култура съществуват вече трайно в състояние на симбиоза и разделянето им е невъзможна задача.

Очевидно това са тенденции, които се очертава да се задържат трайно. Но ако в останалите изкуства се изискват специфични умения, които да гарантират добро представяне – музикален, изобразителен или актьорски талант, то литературата се оказва възможно най-демократичното поле за изява.

Битува неизреченото убеждение, че писаното слово е лесна работа. Всички говорим, значи всички можем да пишем. Освен това гладни „литературни негри“* на пазара има много. Често хората са убедени, че историята е най-важното в една книга, а кой друг има повече истории за разказване от звездите.

Това е елементаризираният до крайност генезис на „литературните мечки“. Ще се опирам на примери само от родната действителност, макар че такива има в целия свят. Просто в България са най-забележими заради ограничения културен ареал.

Наскоро нашумя автобиографията на рап певеца и продуцент Криско. Преди него Слави Трифонов беше издаден от Сиела и се радваше на търговски успех. Дори Иво Сиромахов, известен като сценарист на „Шоуто на Слави“, осребрява славата си с богати тиражи и в известен смисъл е „литературна мечка“. В списъка са още доста популярни от екрана знаменитости, включително Венета Райкова. Биографиите и автобиографиите на известни актьори, които се оформиха като поредица, издавана от „Книгомания“, са отражение на същия феномен. Малко встрани от телевизията, но на базата на същите импулси на тълпата, на огромен успех се радваха книгите на известни влогъри, свръхпопулярни в социалните мрежи като Емил Конрад и Стан.

Така литературата, изначално призвана да бъде най-достъпното изкуство, побра в себе си едновременно жаждата за изява на звездите и все по-растящата жажда за четене на тълпите. Демократично изтри критериите и подви коляно пред масовостта.

В това принципно няма нищо лошо. Напротив, споменатата вече демократичност и масовост са именно онова зрънце, което е запазило литературата жива вече повече от 6 хилядолетия. Процесът работи и в обратната посока през последните години. Писателите все повече се стремят да станат звезди, изоставяйки литературата или превръщайки я в една от брошките на артистичността си. Достатъчно е да спомена превъплъщението на Константин Трендафилов в Папи Ханс и присъствието му във високорейтингово риалити шоу. Симбиозата се задълбочава.

Проблем може да се появи само при едно условие – ако шоуто започне да взема превес над литературата.

Лесно е бързите читатели да бъдат заблудени, че бързите книги са им достатъчни. Формата, в която те поглъщат своите любимци, наподобява литературната форма – има думи, истории, хартия и корици (в повечето случаи). Всъщност често са и талантливо написани, особено ако авторът или наетият „литературен негър“ са имали достатъчно време и желание да вложат усилия.

Този тип шоу-литература (подчертавам, че употребявам термина не по отношение на съдържанието, а само в маркетингов план) гарантира приходи на издателствата и това може да им позволи да вложат средства в издаване на по-сериозни книги, които не формират високи продажби, но без които литературата ни ще обеднее.

Симбиозата работи добре. И е важно да се пази равновесието. Масовата литература храни високата в някакъв особен вид феодална зависимост.

Важно е за публиката обаче да прави разграничение и да е наясно какво получава. За тази цел класациите на продажбите и литературните награди трябва да запазят взаимната си автономност. Най-продаваните книги изключително рядко са най-добрите книги. Тиражите не са белег за качество, а за интерес. Не е литературен снобизъм отчитането на факта, че масовата литература е предназначена за хора, за които книгите са второстепенна нужда. И това – важно е да се подчертае – не е упрек и презрение, а обективна реалност. Същото е и с останалите изкуства. Театърът съществува в симбиоза с киното и телевизията. Класическата музика – в симбиоза с поп-културата. В епоха, когато всичко се определя от маркетинга, е трудно и излишно да се разграничават културните нива чрез размахване на цензорски бич. Това публиката го прави сама – дори за бутафорните влакове се намират пътници.

Затова „ литературните мечки“ присъстват на рафтовете в книжарницата съвсем основателно. Обогатяват литературата косвено чрез това присъствие. Не само защото благодарение на тях излизат и други, не така продаваеми книги, но и създават натрупване. Все някой ден преситените от тях читатели посягат към качествена литература. И това е добро.

  • литературни негри – наемни писатели, които остават в сянка


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори