Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

Перото

Наградите „ Перото “ – трудни за прогноза и малко извън регламента



spk

Довечера в клуб „ Перото “ ще бъдат връчени поредните литературни награди, сдобили се вече със статут на знакови за тенденциите в българската книжовна среда. И точно поради тази причина тазгодишните номинации са интересни за анализ и прогнози.

Докато през 2017 номинираните, особено в категория „Проза“, бяха по някакъв специфичен начин безспорни, разбиращи се от само себе си, то тази година ситуацията е коренно различна. Мисля, че за пръв път, откакто съществуват наградите „ Перото “, в шортлиста за категория „Проза“ не присъства нито един роман. Но парадоксът не приключва тук. Не само, че всички книги, очакващи награда в тази категория, са сборници с разкази, но и трите са писани от поети – Кристин Димитрова, Йорданка Белева и Деян Енев.

Разказите са жанр, който се радва едновременно на уважение и пренебрежение. От една страна, читателите са наясно, че за добър разказ е нужно много сериозно писателско майсторство, което да побере в кратката форма дълбоки послания. От друга страна, тяхната фрагментарност и същата тази краткост лишават запаления читател от сюжетна пищност – един от любимите елементи на литературната наслада.

За съжаление мина цяла година без шумни премиери на големи български романи, макар и да бяха издадени интересни книги, които някак не събудиха всеобщ интерес. А и нуждата от реабилитация на разказа, както и безспорният талант на тримата номинирани в тази категория, са достатъчно основание да стискаме палци и на трите книги.

По-сериозен е парадоксът в категория „Дебют“. При определяне на номинациите в тази част от конкурса журито явно е решило да не се съобразява с регламента. Романът „Отлъчване“ на Николай Терзийски е издаден преди началната дата по условията на конкурса – 1 юли 2017. „Невидими“ на Наталия Делева сякаш върви в комплект с него на всички конкурси – двата романа вече спечелиха купища награди, включително и „Южна пролет“. Късният дебют на Ангелина Александрова със стихосбирката „15 ангела на върха на пръста“ е като самотна бяла птица в този списък. Струва ми се логично да се очаква при изрично спазване на регламента стихосбирката да спечели. Но не само заради това – „15 ангела на върха на пръста“ е истинско събитие, ърбан поезия като мост между две поколения. И би било хубав символ именно тези стихове да бележат посланието за връзката между времената, така бързо препускащи покрай нас. Но при всички случаи, който и да победи в категория „Дебют“, големият печеливш е издателство „Жанет 45“, което стои с името си и зад тримата автори.

Избраните в категория „Поезия“ според мен са най-силните и безспорни номинации тази година. Елин Рахнев, Владимир Левчев и Мирела Иванова са огромни имена в българската поезия. Трудно е да се прогнозира и отдели безспорен победител сред тях. Трите стихосбирки са коренно различни една от друга, всяка от тях разкрива различна страна на поетичния език, а заедно те оформят същия този мост между поколенията, съчетавайки авангардното с традиционното без компромиси към леката и бързата литература. Звучи обнадеждаващо, че тази година липсват реверанси към фаст фууд-четивата, че е пренебрегнат пазарният успех и се набляга на качеството.

Също толкова равностойни и различни са номинациите в категория „Детска литература“. Елена Павлова се появи през 2018 г. с детски роман, след като дълги години беше един от доайените на фентъзи и хорър жанра. Мая Дългъчева и Сотир Гелев с илюстрираните си детски повести продължават да се налагат като водещи в жанра. Интересното е, че нито един от номинираните не е от най-младото поколение. Но пък толкова красота и чистота има и в трите книги, че не остава и грам съмнение – никой не пораства достатъчно, за да загърби детето в себе си. Тук прогнозата също е невъзможна.

Най-сложна за анализ е категорията „Преводи“. Оценката в тази част от конкурса очевидно идва най-вече от значимостта на превода за културната експанзия на българската литература. В този смисъл и трите номинации са безспорни – „История Славянобългарска“ на персийски, сборник български разкази на арабски и превод на английски на изключителния роман „Една и съща нощ“ на Христо Карастоянов. В културно-политически аспект може би първите две номинации имат повече шансове, но не бива да се пренебрегва и значението на един сериозен превод на съвременна литература на най-четения в света език.

Каквото и да се случи тази вечер, едно е сигурно – българската литература е по-жива от всякога. И все още не са мъртви критериите, по които е номинирана и награждавана.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори