Портал за книги, четене и литературна критика

Всичко за книгите

читатели, блогъри, критици

Читатели, блогъри, критици – среща с продължение



В началото на март дискусията „Читатели, блогъри, критици – срещата (не)възможна” провокира множество мнения и повдигна различни въпроси. Поради големия интерес към темата снощи (5 юни) в литературен клуб „Перото” се състоя нейното продължение.

Новите главни действащи лица бяха литературните критици Амелия Личева и Митко Новков; блогърите Илияна Бенова и Алекс Кръстев („Четат ли двама”); писателите Михаил Вешим и Александър Чобанов, а модератор на срещата бе Ангел Игов.

Според Амелия Личева българската литературна критика през 90-те е „залитнала” изключително към всякакъв тип модели – най-вече психоаналитични и деконструктивистки, което до голяма степен е породило текстове, в голямата си част неразбираеми за читателската аудитория и доста отблъскващи в редица случаи. „ Това доста компрометира критиката и в следващите десетилетия, когато тя започна да се връща към един нормален език. Тази сянка обаче продължава да тегне над нея”, смята тя.

Блогърът Илияна Бенова пък изрази мнение, че се появява много малко количество критически статии и за новите заглавия няма почти нищо. „Това е и най-голямата борба между блоговете и критиците – като че ли критиката не успява да поеме този поток от книги и да го отрази, докато блогърите са активни и се опитват да са адекватни на ситуацията”, убедена е тя.

Според писателя Михаил Вешим обаче няма достатъчно критически текстове, защото няма издания, в които да се публикуват: „В ежедневниците културните страници се наричат „оживление” или като има нещо за книги, това са рекламни текстове”.

Амелия Личева се върна и към дебата, който се разрази около тома с приказките на Братя Грим. „Както знаете, излязоха две отрицателни рецензии – едната в „Култура”, а другата в „Литературен вестник”. Това е доведе до факта, че томът се преработва и част от приказките, които бяха на диалект, вече няма да са. Критиката може да върши такъв тип работа. Независимо че тези рецензии бяха много остро посрещнати, те свършиха своята работа. Това за мен е добрата функционална критика”, поясни проф. Личева.

Алекс Кръстев от Youtube канала „Четат ли двама” пък обясни каква цел си поставят буктюбърите. „BookTube е едно кътче в Youtube, което е посветено единствено и само на хора, които обичат четеното, както и да снимат клипове, свързани с това какво четат, как го четат, откъде са си го купили и т.н. Идеята на BookTube е основно да предава читателско преживяване. Ние се опитваме да представяме, а не по някакъв начин да даваме критически оценки на това, което сме прочели и сме ориентирани предимно към най-младата аудитория – тийнейджърската”, категоричен е той.

sreshta8

„Критиците на блогърските текстове са нашите читатели и ние поддържаме постоянна връзка с тях. Количеството на аудиторията ни е един показател, който ни навежда на мисълта какво правим добре или с какво не се справяме. Ние сме читатели, които общуват с читатели, и от тази гледна точка ни вълнуват лайковете”, сподели Илияна Бенова.

За литературния критик Митко Новков именно това е и една от съществените разлики между критиците и блогърите: „Критикът пише за книги, ама си е някак самодостатъчен. Публиката и посещенията е много важен елемент за дейността на блогърите – те стават толкова по-важни и по-значими, колкото повече хора ги четат. Критика не четат толкова много хора, но разликата е, че критикът не се притеснява и не се влияе от това”.

Той вярва, че идеята на критическото писание е в някаква степен да утвърждава ценности.
Писателят Александър Чобанов сподели, че той има повече доверие на литературната критика.
„Конюнктурно си давам сметка, че е много трудно да се чете критически съвременната българска литература. Първо – ще ти се обиди писателят, тъй като най-вероятно се познавате, след това някой издател, и накрая – трудно ще се намери поле къде да се появи изобщо един такъв критически текст. Аз съм по-скоро на страната на българската критика, защото все още нямам доверие в блогърите. Поне за мен е по-важно да видя критически текст за моя книга, отколкото блогърски”, смята той.

Според него в рекламната част и при връзката между издатели и блогъри има порочни практики. „От другата страна пък критиците нямат стремеж да достигат до повече хора, а от цялото това нещо губи читателят. Това по-скоро обаче не е по вина на критиците, а на медиите. Освен това блогърите също са длъжници, защото в моите очи те нямат авторитета, че са независима медия”, допълни Чобанов.

Според Илияна Бенова блогърите, буктюбърите и всякакви нови „критици” са достъпни за младите, които се възползват от новите технологии. „Ние се опитваме да достигнем до читателите и идеалният вариант би бил, критиката след това да ги поеме и да изгради вкуса им”, каза още тя.

Имаше и въпроси от публиката, като времето отново не достигна да се изкажат всички желаещи.

Снимките в материала са дело на Милена Радева.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори