Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

Сестри Палавееви

Алек Попов и неговата версия за онази история



mk
Българската литература от последните години проявява подчертан интерес към събитията около преврата на 9 септември и последвалите промени, и това не е случайно. Подобна травма, която все още разделя обществото и не е получила еднозначната осъдителна присъда, няма как да не буди интереса на писателите. В унисон с разигралата се трагедия за българското общество повечето романи имат монументален, понякога дори патетичен характер. В този смисъл вторият том на „Сестри Палавееви” на Алек Попов е сред изключенията на общия фон. Книгата се опитва да разкаже миналото по смешен начин, даже може да се каже карикатурен, което не й пречи да внушава позиция. Нещо повече, фиксирането върху партизанското движение у нас и в Югославия  през нелепостта, случайността и спомената карикатурност, като че ли още по-ясно показва абсурда на станалото. Защото когато има героичен патос, дори да оценяваме действията като несъстоятелни, все пак не можем да лишим ставащото от ореол. Докато когато джуджета, четящи Маркс и произвеждащи боза, снежанки, гадателки и всякакви случайни хора се опитват да променят хода на историята, тогава миналото се представя през жестоката сатира.

Централни персонажи в тази втора част, която спокойно може да се чете като напълно самостоятелна книга, са отново двете сестри Палавееви. Този път близначките се разделят и не просто имат различна съдба, но и чрез образите им са въведени различни ъгли от голямата история, а и от личната. Едната сестра употребява миналото си на партизанка и минава през метаморфозите на живота, заставайки на страната на новата власт. Тя участва в установяването й, като се възползва от различни български активисти или съветски висши партийци, за да прави кариера. Така става част от терора и от разчистването на сметките, с които идва новата власт; част е, колкото и парадоксално да звучи, дори и от простотията – битова, но и духовна, която се установява след 9-и септември. Другата сестра, която още като партизанка проумява двойствения ред в СССР и като омагьосана повтаря за черните „ворони“, които пращат хората по затворите и лагерите, бързо загърбва партизанското си минало и се оказва щастливо омъжена и с дете в Лондон. Алек Попов не просто изгражда образи, които са рупори на идеи, а представя два пълнокръвни женски персонажа – единият на жената, която употребява мъжете, за да върви напред; жената авантюристка, която иска да направлява съдбата; и другата – по-скоро лесно падаща в плен на любовта и подчиняваща съществуването си на мъжа, когото обича, защото иска да е щастлива и да не надскача много общоприетото. И макар тези линии да са също част от едно стереотипизирано мислене за жената, при всички случаи двете сестри Палавееви са много различни от образите на жените схеми с прототип Лиляна Димитрова, с които сме свикнали, когато се представя този период от българската история, и най-вече, участието на жените в него, затова и заслуга на Алек Попов е проблематизирането на въпросната схема.

Умение на писателя е така да сгъстява времето, че да съумее да представи големи парчета от историята по-скоро през детайла. Тук отсъстват подробни разкази за преврата на 9-и септември, но през маркерите, които характеризират новото време в България, картината може да се възстанови: изселвания, убийства, ново народно имане, при което прости партийци, които обичат да пият, се ширят в иззетите жилища на бившите богати; създават се, но и се унищожават досиета, вербуват се верни служители, а страхът и полицейщината като цяло доминират, дори ако действието се развива в Лондон. В ход е Студената война, а краят на утопиите като че ли е дошъл.

Накратко, може да се каже, че „Сестри Палавееви по пътя към новия свят“ е авантюрен роман, който с наслада трупа приключения. Но тази авантюрност всъщност е измамна и тя не отговаря на времето, защото то не е бляскаво и героично, а е трагично, обречено, дегероизирано. А избраният подход е на иронията, която превръща една грешна идеология и високопарните идеи, които я съпътстват, в нелепи брътвежи и несъстоятелни страсти, в карикатури, които правят присъдата може би дори по-силна от всички директни заклеймявания.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори