Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

Роалд Дал

Биографията на Роалд Дал – обяснение за магията



Роалд Дал е създал книги, които разкриват скритата същност на всяко дете.

Ако оставите детето си да избере една от всичките му детски книжки, ще научите повече за него от стотици консултации с педагози и психолози.

Магьосникът Дал е знаел, кристално ясно е разбирал какво се крие в душите на децата. Разкрил е всичките им тайни, разгънал ги е внимателно, после ги е превърнал в книги-кодове.

Не е случайно това, че във всички негови повести за деца има някаква кривина и идеалното не съществува. Матилда живее с отвратителни родители, Чарли има болни баби и дядовци, Джеймс от „Джеймс и гигантската праскова“ е при ужасните си лели. Светът на възрастните е този, с който се сблъскват децата на Дал. И винаги, и всякак, и не с магия, но с много вълшебства успяват да променят своята история.

Издателство „Ентусиаст“ пусна на пазара една много интересна книга – официалната биография на Роалд Дал „Разказвачът“, дело на Доналд Сърок.

Самият Дал е писал две автобиографии, които Сърок опровергава добронамерено. В дебелата (цели 570 страници) книга са събрани детайли от живота на този магьосник на словото, които приличат на добре подреден пъзел. Има дребни и големи неща, важни и привидно незначителни. Всички те обаче са част от изключителната фигура на писателя, който разбира децата, защото никога не е забравил какво е детството.

Биографията обяснява много неща – как собственото детство на всеки човек създава света му на възрастен. А ако в прибавка има талант, това става отправна точка за пътеводител из дебрите на несъзнаваното, помощник за лутащи се деца. Момчетата от училището заедно с малкия Роалд залепват носове на витрината на сладкарница, а някъде в бъдещето от това се ражда „Чарли и шоколадовата фабрика“.

Противоречивата личност на Дал, когото можеш да обожаваш и мразиш с една и съща сила, е коренът на необичайните неща в книгите му. Без да е ужасяващ, той напълно е изключил захаросаната свръхзащита и изправя децата пред истината, макар и преоблечена като за карнавал.

Едва ли е случайно това, че Дал, също като Екзюпери, е военен пилот, претърпял катастрофа. Погледът от небето, съчетан с адреналина от подвига, е различен. А Дал наистина умее да гледа различно. Гремлините, измислени от него, са зли човечета, които летят със самолети. Това ниво на самоирония трябва да подскаже веднага, че става дума за човек с толкова широко мислене, че е невъзможно да не пише прекрасни детски книги.

За книгата си „ГДВ“ писателят измисля 238 нови думи. Книжката е само 200 страници с илюстрациите. След Шекспир, сътворителя на думи, толкова висок процент различност на езика в творбите си едва ли е постигал някой друг. Може би норвежкият произход на Дал му позволява да не се подчинява на езиковите ограничения. Но как може да се обясни и липсата на ограничения във фантазията?

Роалд Дал според Сърок е особняк, симпатичен, но непредвидим. Всяко дете, чело книгите му, може да подтвърди това. Ситуациите между страниците са криви, сгрешени по очарователен начин, невъзможни на ръба на абсурда. Лесно е да се мразят, лесно е да се обичат беззаветно героите на Дал. Без да са символично блудкави, те са сами за себе си, неповторими. И дори настръхването от страх, когато четеш, е съвсем различно. Не като в ужасите, скрити в познатите ни класически приказки. А точно като чудовището под леглото – невъзможни, но красиво въображаеми. Като вещиците от „Вещиците“, които приличат на отвратителната леля, при която не искаш да ходиш, защото е възможно нощем да се превръща на зла магьосница. Или като родителите на Матилда, които – каква изненада! – приличат на много родители, които познаваш или просто срещаш по улиците. Неграмотни, но самодоволни, потискащи порива на децата си, защото не ги разбират. Или като таткото на Дани от „Дани – шампион на света“, който може да престъпва закона, но е татко на Дани и това е най-важното нещо на света.

Говоря основно за детските книги на Дал, защото само възрастни, които са ги прочели заедно с децата си или тайно от тях, могат да се смеят истински на историите му с неочакван край, където един агнешки бут, сготвен за обяд, се оказва най-доброто оръжие за идеалното престъпление.

Ей такъв е Роалд Дал – крив, нестандартен, необичаен. Такива са и рисунките на Куентин Блейк към всичките му книги – черно-бели, кривички някак, но характерни и разпознаваеми, където и да ги срещнеш. Трудно е да се отделят героите на Дал от рисунките на Блейк. Дори да си гледал Джони Деп в „Чарли и шоколадовата фабрика“, пак ще си представяш графитено забавния Уили Уонка от илюстрациите.

Роалд Дал е тънката верижка към детството, която никога не може да се скъса. А биографията му само допълва представата за противоречивия път до истинското изкуство.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори