Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

Разследването

Вихърът на тъмното аз



spk
С “ Разследването ” българският читател има възможност да се запознае с един от най
-големите и интересни съвременни аржентински писатели от втората половина на миналия век. Определян като наследник на Борхес, като равен на Рикардо Пиля и Мануел Пуиг, Хуан Хосе Саер е известен с романите си, изследващи темите за паметта и Другия, за непреодолимата близост на миналото и привидната обяснимост на съществото, наречено човек. Появата на фигура от неговия ранг на картата на преводната литература у нас е истинско събитие, което, надявам се, ще достигне до по-широк кръг от този на (по)читателите на латиноамериканската литература.

Краткият роман “ Разследването ”, преведен от Венцеслав Николов, е удивителна и предизвикателна смес от жанрова и висока литература. Подзаглавието му – “криминален роман” – е знак, който едновременно дава насоки на читателя, но и го подвежда. Защото разследването, в стила и с езика на криминалната литература, е само част от историята. То е централният разказ, с който започва романът и който тече почти до неговия край, но също така и периферен, защото представлява история в историята, чието място – няма как да не останем с такова впечатление – е там, за да придаде плътност или отрази в различна светлина някаква друга, по-голяма история.

Разследването от заглавието се случва в Париж малко преди Коледа (това е важно) и негов обект е мистериозен сериен убиец. В продължение на девет месеца (това също е важно), този “човек, или каквото там беше”, както винаги го описва разказвачът Пичон, един от героите на по-голямата история, извършва 27 убийства на старици, живеещи в центъра на Париж. Убийствата са неописуемо жестоки, невиждани във Франция може би от времето на Звяра от Жеводан (споменат в романа), и напълно необясними. Криминалната част от “Разследването” проследява опитите на полицая Морван да открие престъпника и да си обясни неговата (не)човешка природа. Морван е мъж с тежко миналото, наскоро разведен и дистанциран от всички, с изключение на колегата си Лотре. От време на време Морван изпада в полусънно състояние, което разкрива пред него един друг град, различен от Париж, чиито паметници и банкноти и монети носят ликовете на чудовища от древногръцката митология. От време на време тази мрачна история бива прекъсната и читателят разбира, че тя се случва в рамките на друга: избягал по време на диктатурата в Аржентина мъж на име Пичон се връща в родния си град години след като неговия брат близнак е изчезнал безследно (похитен, най-вероятно, от тайните служби на същата тази диктатура). Официалната причина за прибирането му обаче не е да открие истината за брат си (наричан от приятелите им Котарака) – тази истина е останала някъде в миналото. Пичон е в Аржентина по-скоро за да се срещне със стария си приятел Томатис, и двамата – общи приятели на починалия вече писател Уашингтон Нориега (известен и от други произведения на Саер). Говори се, че Уашингтон е написал роман, останал неиздаден, и двамата, съпровождани от трети приятел, се отправят на пътешествие по реката към дома на дъщерята на покойника. Там хвърлят едно око на романа (чиято тема е Троянската война) и разбират, че авторството му не е особено ясно.

Привидно подробният преразказ от горния абзац очертава само най-общо този плътен роман. Бавното му прочитане – каквото препоръчвам – ще разкрие на читателя колко много остава и в сюжетно, и в тематично отношение. Обикновено когато “сериозната” литература посегне към жанровия инструментариум, нейна цел е деконструкцията – осветяването – на начина, по който този инструментариум работи. Подходът на Саер е различен. “ Разследването ” е сгъстен роман от дълбоко вплетени и споени части. Подобно на образите от съня, той носи чертите и на едниния (криминалното), и на другия (политическото), и на третия (мистичното), на четвъртия (екзистенциалното) и т.н. тип писане. Тъй като всяка картина, всяка подтема е в орбитата на централната – тази за раздвоеното и отразеното, за видимата и невидимата половини на цялото, – нито един елемент не може да бъде отделен и разгледан в изолация от останалите. Въпросите за авторството на романа на Уашингтон и авторството на жестоките убийства се отнасят в равна степен към заглавието на книгата на Саер. Пичон и брат му Котарака са в един и същи свят с Морван и убиецът, с Морван и приятелят му Лотре. Противоположностите убиец и жертва, млад и стар, човек и нечовек, опит и въображение, истински и неистински са част от много по-сложно създание, много близко до химерите, които Морван вижда в нереалния град близнак на Париж от сънищата си.

“ Разследването ” е роман за “вихърът, който причинява тъмното аз, спотаено в човека, или каквото там беше”, за свят, навлязъл в своята есен, населен с герои, навлезли в следобеда на живота си. Всички – и светът и героите – търсят или очакват обяснение, зад което пък прозира надеждата за спасение. Също както под текста на всяка страница от книгата се вижда тънкият подтекст за крехкостта на цивилизования свят, за загадъчността на смисъла на сътворението и отразяващото го чудо на раждането.

Истински, бих казал, диаболичен роман. Но и роман, който, макар и лъкатушещ между детайлното описание, градящо жанров съспенс, и абстрактната мисъл, даваща плът на света на “високата” литература, запазва баланс до последната си страница. За читатели, които обичат кратки книги с огромен обем.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори