Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

Vs za knigite

Етичен проблем в литературна опаковка



Stolichna1
Литературата изначално е призвана да осмисля етическите въпроси на времето си. Всяка идея, всяка стъпка на човечеството има своята художествена интерпретация в изкуството.

Когато преди две десетилетия за пръв път беше успешно клонирано живо същество, етичният проблем, свързан с научните опити, бе отразен активно в сериозни романи (като „Никога не ме оставяй“ („Лабиринт“, 2016) на Казуо Ишигуро например). Инстинктивният страх на хората от посоката, в която поема науката, е обговарян в изкуството – сферата на осмислената емоция.

Може би точно отрицателното, почти табуизирано отношение на творците към клонирането стана причина да се пренасочат интересите на учените в друга посока.

Изкуството и литературата в частност изразяват най-добре, дори предричат почти безпогрешно обществените настроения.

В този смисъл романът „И аз съм Рейчъл“ (ИК „Кръгозор“, 2018) е знаков. Сюжетът е симбиоза между научна фантастика и семейна драма, опростен до максимум, вкаран почти насила в уж ограничаващата рамка на семеен роман. Смъртта на Рейчъл – майка, учен и любяща съпруга – отключва събития, които засега са в сферата на фантастиката. Изработен лично от нея андроид, който има нейната външност, спомени и идентичност, става част от семейството. Приспособяването на хората към живота с андроид очертава основната сюжетна линия.

Автор на книгата е английската писателка Роузи Фиори, която издава „И аз съм Рейчъл“ под псевдонима Кас Хънтър. Фиори е известна най-вече с дамските си романи на границата между сантименталността и драмата. Натюрелът й остава сравнително непроменен – „И аз съм Рейчъл“ не може да се нарече задълбочена или пронизана с философско-етични размисли книга. Това е по-скоро скица на възможните реакции в невъзможна ситуация, достатъчно правдоподобна, достатъчно увлекателна, за да постави основа за размишления и задълбочаване. Не литературни достойнства би трябвало да се търсят в този роман, а морално-етични маркери и психологически прозрения в начален стадий.

Затова и героите в романа са типажни – отдаден страдащ съпруг, дъщеря тийнейджър, влюбен колега – интроверт. Клишетата типажи в тази област на художествено търсене ще се създават тепърва, Кас Хънтър е имала шанса да пристъпи в сравнително неизследвана територия. Нито един фантаст, дори сред класиците в жанра, не би могъл да разкаже така простичко, снатиментално, „хващащо за гушата“ взаимопроникването на двата свята – този на хората в семейното им всекидневие и този на човекоподобните роботи, които трябва да се впишат в него. Това е привилегия на подценяваните „дамски“ писателки, които знаят как да задействат механизма на емоциите, да събудят подсъзнателните сантименти и да придадат познат вкус на немислимото и плашещото.

Живата Рейчъл е заменена от изкуствено създадената Рейчъл. Променена е парадигмата на човешките отношения. Налага се те да се изграждат от нулата, без никакъв предходен опит, без архетипни кодове и атавистични подсъзнателни знания за редно и нередно, за правилно и грешно, за добро и зло дори. Трудно е да се намери достатъчно здрава опорна точка, от която да тръгне преобръщането на познатата формула. Кас Хънтър подхожда тривиално. В обичайна и позната среда тя поставя необичайни въпроси като този – докъде може да стигне интимността, присъща за човешките взаимоотношения, когато вместо човек има андроид. Дали емоциите могат да бъдат усвоени, или са заложени изначално в нашето ДНК? Дали може да се обича робот, без това да изглежда странно и ужасяващо?

Интересно е как Хънтър успява да вгради абсурдното в нормалното. На пръв поглед това е опростяване, смачкване на грандиозна тема до ежедневност. Но послевкусът подсказва друго – именно това „дребнотемие“ позволява да се осмисли грандиозното ново. Дни след приключването на романа аз си го доразвивам наум. И причината е, че имам достатъчно отворени варианти и стабилна позната основа, върху която да го правя.

Само след дни в София ще гостува София – първият андроид с изкуствен интелект, абсолютно подобие на Рейчъл от романа. Давам си сметка, че книгата на Кас Хънтър ми помага да преодолея инстинктивното си, подсъзнателно отхвърляне на идеята за разумен андроид. Страхът от появата на подобрен вид, способен да замени човешкия, страх, който всички изпитваме, е намалял.

Именно този страх се опитва да разнищи авторката на „И аз съм Рейчъл“. Описва простичко и непретенциозно различните му прояви – агресията, дистанцията, директното противопоставяне, приемането. Поглежда го откъм различни възрасти и социални слоеве. Прави го набързо, не прониква надълбоко, но щрихира достатъчно ясно почти всяка възможна проява на новия тип сблъсък.

Затова романът е подходящ и за тийнейджъри, и за възрастни. Това не е тема, която би могла да бъде затворена в определен таргет, защото касае обществото на всичките му нива. „И аз съм Рейчъл“ е един от първите опити да се излезе от сферата на фантастиката и да се постави етичният проблем в позната, дори клиширана простичка ситуация. Този роман не запълва цялата ниша, а я отваря. Оттук нататък може само да се надгражда.

 



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори