Портал за книги, четене и литературна критика

Всичко за книгите

Живот на литий

Живот на литий



Stolichna1
Хубаво е, че има издателства, които се осмеляват да излязат извън утъпканите коловози на литературния мейнстрийм и рискуват с млади, неизвестни, дебютиращи автори – били те български или чужди. Така е с „Литий” (Ера, превод Весела Шумакова), първия роман на 25-годишния Орелиен Гуго, за когото е трудно да се разбере повече от това, че е син на известния поет и разказвач Анри Гуго, работил е в радиостанция и се занимава с електронна музика.

Романът е приет много ласкаво от критиката и публиката като едно от явленията на литературната есен 2016 г. във Франция. Фредерик Бегбеде го хвали в рецензия в редовната си колонка във „Фигаро Магазин” и по-късно го номинира за литературната награда за дебют „Бастид дьо Горд”. Но го предупреждава: „Да пада от високо е всекидневната участ на младия романист.”

Литий” има всички недостатъци: заглавие, което е „модно” (алюзия за една песен на „Нирвана”), не много оригинална история (едно момче и едно момиче, които блуждаят първо поотделно, после заедно, една седмица из днешен Париж) и няма нищо за геноцида в Руанда, иронизира Бегбеде господстващите литературни нагласи, в които дебютният роман не се вписва.

Несъмнено Фредерик Бегбеде е забелязал сходството между персонажите на Орелиен Гуго и неговите собствени, особено с купонджията Марк Мароние от първите му три книги. „Литий” също е до голяма степен автобиографичен, той потапя читателя в живота на модерното поколение млади, 20-30 годишни парижани – точно двайсет години по-късно от Бегбеде.

Какво се е променило за тези двайсет години? За разлика от ярките, дори крещящи, неистови и цинични персонажи на Бегбеде, Орелиен Гуго се стреми към максимална типизация на своите основни герои. Те са безименни: Тя, на 23 години, и Той – около 25 годишен, така авторът подчертава тяхната типичност за мястото и времето.

Двайсет години по-късно обществото е все така консумативно, младото поколение има все същите търсения и въпроси. „Още от след войната герои на първите романи често са млади хора, чийто проблем е, че нямат проблеми…. „Спасителят в ръжта”, „Добър ден, тъга”, „Дивият бряг”, „По-малко от нула”. Все същата история. „Какво мога да направя, като не знам какво да правя”, тананикаше Ана Карина в „Лудия Пиеро”, напомня пак Фредерик Бегбеде.

Кое е различното? Възходът и вездесъщото присъстиве на социалните мрежи, открива Гуго чрез персонажите си. „Социалните мрежи, които разширяват възможността за виртуален контакт и показват липсата на свян, все пак са нещо практично. С три кликвания имаш достъп до повече данни, отколкото разполага социалната служба за който и да било човек. Когато се е родила, това е било научна фантастика. Днес задоволяването на нездравото любопитство е достъпно на абсолютно всеки. Нещо повече, всички са съгласни. Всеки е малко нещо като Биг Брадър”, разсъждава Тя.

И така: Тя работи в местна радиостанция, както и авторът, приема обажданията на слушатели, съчинява скечове. Има високомерни колеги, тираничен началник и все повече се убеждава, че всичко вътре в медиите е фалшиво. След своеобразна психологическа криза в първия работен ден от седмицата напуска и решава да замине за Австралия.

Той живее със съквартирант под наем, работи в търговски офис в бизнес квартала Дефанс сред хиляди себеподобни в подобни офиси. Работата му е да убеждава по телефона и на място предимно безпомощни пенсионери да си сменят дограмата или да направят друг безсмислено скъп ремонт. Има приятелка, с която нещата не вървят.

Романът проследява паралелно, ден по ден, час по час, една седмица от живота на Той и Тя от нощта срещу събота до нощта срещу неделя. Работа, срещи, раздели, разговори с познати – авторът рисува едно съществуване сякаш в мъгла на изгубено поколение без цел и посока в живота, с повърхностни отношения, с приятелства по инерция, затворено в рамките на оцеляването, с дни преминаващи в имитация на общуване в социалните мрежи и очакване на петъчната и съботната вечер, които протичат също по еднообразна схема – аперитив, бистро, дискотека, където самотата се дави в алкохол и джойнт, в случайни секс контакти.

Гуго умело води към среща двамата герои, които както своите връстници се разкъсват между стремежа да се избавят от самотата и страха от обвързване. Ще се срещнат ли Той и Тя? Ще замине ли тя или ще остане с него? Читателите ще разберат.

Романът на Орелиен Гуго привлича вниманието именно с тази много вярна и детайлна до педантичност „снимка” на едно поколение, направена с психологизъм и поетичност.

Зад привидното безразличие, отчужденост и цинизъм на тези „закъснели юноши” прозират старателно скриван романтизъм, чувствителност и жажда за любов. Забелязал го е и Фредерик Бегбеде: „Г-н Гуго понякога е прекалено уверен в себе си, когато се прави на циник. Но неговата наблюдателност, точността на избраните детайли, го спасяват от насилената му арогантност”.

Защо да четем този дебютен роман? Защото е ярък портрет на едно поколение – обитаващо не само Париж, а и всички големи градове на развития свят. Можем да го разберем или да се припознаем като част от това поколение.

Защо заглавието е „Литий”? В романа няма обяснение. „Предпочитам всеки да си отговори сам”, казва авторът в едно интервю. Но дали защото литият е най-лекият метал, а също така се използва при лечението на маниакално депресивни психози, дали заради песента на „Нирвана” или, както предполага един френски рецензент, заради литиевите батерии на смартфоните и таблетите, обсебили живота ни?



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори