Портал за книги, четене и литературна критика

Всичко за книгите

Таен свидетел

Индианците не са това, което бяха



nfc„Това е индианска територия и всички закони и правила, които важат извън нея и управляват обществото, всичко, в което вярвате вие, тук е неприложимо.”*

Новият роман на Джон Гришам, излязъл на 25 октомври тази година, пресен-пресен идва в българските книжарници само месец и половина след официалната си премиера. Издателство „Обсидиан” отдавна представя продукцията на Гришам пред българската публика (това са над 35 издания – първи, втори и т. н.) и някой би могъл да си помисли, че кралят на юридическия трилър вече е описал в книгите си всички съществени сблъсъци със закона в Америка. Такава мисъл би могла да мине единствено през главата на човек, който не е чел Гришам.

Но за какво става дума в „Таен свидетел”?

Хубавата Лейси Столц и бившият спортист Хюго Хач са адвокати, а не полицаи. Те разследват корумпирани съдии, но само по документи – работата им не би трябвало да включва физически сблъсъци. Работят в Комисията по съдийска етика – държавна служба с добри правомощия, но орязан бюджет – и като всички държавни служители на изпълнителна длъжност по света, карат стари и непретенциозни коли. При това, за разлика от предишния герой на Гришам – начумерения Себастиан Ръд от „Адвокат на престъпници”, те не носят оръжие и не считат за нужно да носят. Груба грешка.

Сигнал от една странна птица – съмнителен правист, който е минал през затвора, живее на яхтата си без постоянен адрес и е променил името си в друг щат – насочва вниманието им към престъпна схема със замесен съдия. И нито въпросният жалбоподател, нито тайният му източник на сведения вдъхват доверие. Но колкото повече Лейси и Хюго навлизат в проблема, толкова по-ясно става, че сигналът е верен. И че под фасадата на привидната законност текат огромни суми, за да се произнасят грешни съдебни решения. Става дума за безпрецедентни по размер подкупи.

А тези, които застават на пътя на парите, поемат голям риск.

Гришам, юрист по образование, обикновено строи сюжетите си около някой много конкретен правен казус, който той разгръща в цялата му социална дълбочина. Изхвърляне на токсични отпадъци, изчезнали хора, разработване на нефтени находища в екологично защитена територия, рекет, изнасилване с убийство, изнудване са само част от темите му. Подхваща проблема отдалече, оттам, където още не си личи, че има проблем, и го издълбава до пълното му изтръгване.

В „Таен свидетел” проблемът е комбинация от мръсни пари, нелегален хазарт, замитане на паричните следи през офшорки, незаконно застрояване край морето и съдия на мафията, който придава на всички недостойни сделки легален облик. Звучи познато, нали? Гришам за пореден път доказва, че творческият му интерес се движи заедно с най-актуалните престъпления. А ние тайничко си отдъхваме, че не сме уникални по своето беззаконие.

Особеното обаче за нас тук – като информация и атмосфера – е друго: действието се развива в индиански резерват. Защо точно там? Оказва се, че индианските резервати са освободени от законодателството на САЩ и съществуват със собствена полиция, собствени правила, собствени традиции и… собствени данъци, ако има такива. Единствено ФБР притежава юрисдикцията да се намесва в делата им, но за да се стигне до ФБР, трябва да се мине през достойни за институцията доказани престъпления. Оттук до построяването на казино в тази защитена територия е само една крачка.

Оказва се, че в момента индианските казина в Америка са магнит за престъпността, гигантски перални за пари и машини за печатане на нови. Никой по йерархията на институциите не знае точно колко пари се превъртат през тях. Индианците в резерватите по закон не се отчитат пред никого. Освен това 90% от финансовите потоци в техните казина текат в кеш, а това агрегатно състояние на парите е любимото на всички мафии по света. И най-важното – става дума за население от традиционно мълчаливи хора, които не задават въпроси, не дават изчерпателни отговори, нямат доверие на никого извън племето и не държат непременно да се върнат към предишната си бедност. Пък и въпросът няма само една страна. Благодарение на казината в резерватите се отварят болници, училища и работни места. Прокарват се пътища. Животът се подобрява. Пълнолетните членове на племето получават дивиденти, които в „Таен свидетел” са по пет хиляди долара месечно.

Извън фикционалния сюжет в „Таен свидетел” има и много реални данни. Гришам е прочут с това, че съставя казусите си с неотклонно внимание към факта. Така научаваме, че във Флорида има девет индиански казина, седем от които принадлежат на племето на семинолите. Те общо имат приходи от четири милиарда годишно. (Казиното „Трежър кий” от романа принадлежи на племето тапакола, които са около 400 човека.) В разгърнат вид картината дава следния резултат: „В САЩ има 562 признати племена, но само около 200 управляват казина. Около 150 други се стремят да бъдат признати, но федералните власти са станали подозрителни. Тежка битка за признание очаква новите племена. Много критици твърдят, че внезапната им етническа гордост се дължи единствено на желанието им да влязат в бизнеса с казината.” Паралелите с познатата ни действителност без съмнение продължават.

Действието в романа постепенно се сгъстява и лесно се следи. Като че ли Гришам пише с все по-малко описания, с все повече пряка реч, все по-заинтересуван от схемата на отношенията между враждуващите страни. Героите не са сложни или многопластови, макар да са описани с ясни детайли – семейства, роднини, досегашна биография, мотивация. В този смисъл любителите на литературата, които четат книги заради дълбочината на човешките характери, не биха останали удовлетворени.

Но нека не забравяме, че в един трилър героите не могат да бъдат други. Те са двупластови в най-дълбокия си вид – притежават фасада, която се вижда отвън, и двойно дъно, което се пази от очите на всички. Трилърът е жанр, който работи с опасността, напрежението и разследването, а събития, които пораждат опасност, напрежение и разследване не създават условия за изящен психологизъм. Героите, завихрени от тайфуна им, имат само една-единствена възможност – да действат с всички сили, за да постигнат, независимо от препятствията по пътя си, крайната победа. За да спасят справедливостта. За да излезе на бял свят истината. За да възтържествува доброто над злото.

И тук Гришам щедро ни възнаграждава.

*Гришам, Джон, „Таен свидетел”, Издателство „Обсидиан”, 2016 г., стр. 84-85.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори