Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

Киноклуб

„ Киноклуб на самотните сърца“ – модерен и винтидж ежедневен роман



spk

След дългата поредица от книги за книжарници, май идва ред на книги за кинолюбители. „ Киноклуб на самотните сърца“ е един интересен експеримент, събрал в себе си eдновременно модерни теми и винтидж очарованието на филмите ноар, вплетено по-скоро във формата, отколкото в структурата на романа.

Познаваме Дейвид М. Барнет от романа „Земята вика Майор Том“, издаден миналата година също от издателство „Кръгозор“. В „ Киноклуб на самотните сърца“ той не изневерява на себе си – смесването на поп култури от различни епохи е налице и сега, търсенето на връзка между поколенията също.

Тази тема е определяща за новия му роман. Сюжетът се опира на събудилата изключителен интерес тенденция да се създават общи домове за старци и младежи, в които животът да не прилича на застинало блато.

Барнет е бил разточителен в опита си да включи в романа си всичко актуално, познато от новинарските емисии. Сякаш е бързал да пише едновременно с медиите. В романа присъстват Брекзит, европейските фондове, споменатата вече идея, успешно реализирана в Скандинавието, за съвместното съжителстване на стари хора и студенти. Всичко това – обилно гарнирано с кинопрепратки. Всяка глава в книгата е озаглавена тематично с подбрани заглавия от течението „филм ноар“, без да се влиза в излишна алегоричност. Киното е и в основата на сюжета – младата Джени, главната героиня, е внучка на режисьор от епохата на 40-е и 50-е години. Загадката – не особено мистична, но достатъчна за поддържане на напрежението – също е свързана с киното и реалиите на филмовия свят.

Барнет не се е стремил да създава задълбочена литература, най-вече е рисувал хора. Основното достойнство на романа са плътните и характерни образи, събрани в един не особено сложен или многопластов сюжет. Героите са особняци – всички до един. Всеки от тях носи особени белези, рани, причинени от времето. Умението на Барнет да щрихира образите е безспорно. Без да е излишно описателен, без да пропада в психологически лабиринти, той интегрира в сюжета ситуации, които подчертават характерността им. Хората в „ Киноклуб на самотните сърца“ имат биографии, излизащи извън страниците на романа. Това понякога не е по силите дори на доста по-претенциозни литературни майстори.

Играта с фабулните завръзки и извивки очевидно е част от типичните подходи на автора. Видяхме я и в „Земята вика Майор Том“. Сюжетът на „ Киноклуб на самотните сърца“ е изграден като цяла нишка, но не стегнато опъната от началото до края. Интересни са и отклоненията от нея, подчинени отново на идеята всички проблеми на съвремието да бъдат обговорени или поне докоснати. Като ситуацията между Джени и нейния преподавател – уж типичното влюбване на студентката се превръща в средство да се очертае по-плътно нейният собствен образ, но и отваря разговор за хомосексуалността.

Барнет наистина се е опитал да превърне съвременния свят с всички негови особености в отделен герой на романа си. Най-вече се е опитал да омекоти острите ръбове на поколенческите конфликти. Позитивните развръзки са малко наивни, но пасват най-добре на неизказаните надежди на читателите.

Без да се вторачваме в „Киноклуб на самотните сърца“ като в голяма литература, това е роман, който задава въпроси и само маркира светлите оттенъци на неизречените отговори.

Всъщност друга сериозна тема около новоиздаденото томче на „Кръгозор“ е свързана също с поколенчески сблъсък, проявил се в превода. Илияна Бенова – Бени е обещаващ млад преводач, с живо и ерудирано отношение към литературата. Проблемът се корени в разликата между културните реалии, които обитава поколението на технологичния свят и най-вече в специфичното отношение към връзката между английския и българския език. Често се случва, а в този превод на Илияна Бенова е особено видимо, младите преводачи да не се придържат към придобилите гражданственост имена, а да се опират основно на своето виждане за техния превод. Така актрисата Лорънс Бакол, известна и като част от неизменната двойка Богарт-Бакол, в този роман е Бекол. Това не е точно грешка, а смяна на общоприетия досега код.

Но има и други проблеми, които подсказват, че проучването на вече приетите съответствия в българския език на имена и заглавия не е било пълно. Може да започнем от подмяната на прословутите френски цигари „Голоаз“ с неизвестните никому „Гулоаз“ и стигнем до непознатия сериал „Красиви малки лъжкини“, който може да е, а може и да не е популярният и у нас (и вече назован с българско заглавие) „Малки сладки лъжкини“. Или да се запитаме кой е градът Лоуборо, в който учат героите на книгата, и дали е същият като известния университетски град Лъфбъроу. Вероятно не става дума за пренебрежение към текста, а по-скоро за разлика в културните парадигми, твърде видима и натрапчива. И ако се чува упрек в думите ми, той по-скоро е към редактора, чиято работа е да търси единството на кодовете в текста. 

„ Киноклуб на самотните сърца“ е приятен ежедневен роман, който дава в равна степен емоция и информация, непретенциозно увлекателен и свеж.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори