Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

книги за лято

Книги за лято и шарена сянка



spk
Опърничавото лято все пак дойде и донесе със себе си въпроса какво да четем, докато му се радваме. Винаги съм била силно раздвоена по въпроса с класифицирането на книгите като „летни“ и „други“. Някак автоматично се настани разбирането, че лятото е отредено за по-леки книги, които допълват фриволността на почивката и оставят място за други преживявания. Но пък именно насред по-лежерните летни дни е по-лесно да се намери време за задълбочено четене на творби, които трудно се вместват с обема и дълбочината си в отрудените ни делници.

Затова подборката ми няма да следва правилото „лека книга за весело лято“. В търсене на баланса и заради разликата в читателските вкусове ще се опитам да предложа за всекиго по нещо.

Започвам с любимия ми тазгодишен трилър, открит случайно на щанда на „Софтпрес“ по време на Пролетния панаир на книгата. Чернова“ на Рандъл Силвис не е типичната екшън-мистерия, издържана по правилата на жанра. Романът се родее с историите, създадени от Джонатан Франзен, Жоел Дикер и Дъглас Кенеди, и е безкомпромисно добра литература. Наситена с плътни и достоверни образи, малко крайни заради трагедиите, с които е изпъстрена историята, „Чернова“ всъщност е многопластова творба с разкошни диалози и стилово разнообразие, оправдано от сюжета и посланието. Макар да започва с кошмарно убийство, книгата по-скоро е литературно и психологическо разследване, проникване в няколко пласта на човешкото съзнание, виртуозно преминаване от символ в символ, достатъчно ясни, но и добре обвити в литературна плът. Търси се убиец, заради което се минава през анализ на литературна творба. Писателят Силвис пише за писател, който пише за писател. Детективът – уж типажен образ – прави литературно разследване, което го довежда до разкриването на реална криминална история. Красива книга, в която сюжетът не надделява над литературната тъкан.

Подобна хармония между увлекателен сюжет и добра литература има и в Един аристократ в Москва – едно от най-добрите попадения в каталога на издателство „Изток-Запад“ от тази година. Филигранна приказка, в която е отразена цялата руска и съветска действителност през прозорците на един хотел. Граф Ростов е пощаден от крайности и вместо в Гулаг е заточен в един московски хотел, от който не може да излиза до края на живота си. Покрай него текат събития, които всички познаваме, но този път видени от съвсем друг ъгъл. Виртуозно е разказано как красотата, несправедливостта, любовта и жестокостта съжителстват в смаления, куклен свят на хотела, без противоречия, една приказна истинност, красива като миниатюра. Авторът Еймър Тауълс е американец, чийто досег с руската действителност е само книжен. До края на романа ми беше трудно да повярвам в това и мислех, че е псевдоним, зад който се крие руски писател. Струва ми се почти фантастично подобна съпричастна любов и разбиране към особеностите на руската душа – и добрите, и грозните – да бъде демонстрирана така категорично от човек от съвсем друга култура. „Един аристократ в Москва“ е богата, пъстра, дълбока и същевременно лека книга, която оставя дълъг литературен послевкус.

Топла и много елегантна е книгата на Роуан Колман „Лятото на невъзможните нещана издателство „Ера“. Сюжетът е едновременно психологически, фантастичен, любовен и загадъчен – пътуване във времето, в което единственото, което е от значение, е любовта. Към майката, към себе си, към всичко и всички. Млада физичка се връща във времето по парадоксален начин, за да поправи грешки, да открие истини и да постави всичко на мястото му. Без нелепи теории, в рамките на разбираемото, но и с усещане за свобода Колман успява да разгърне историята си в уютен и напевен наратив, така умело, че не усещаш кога си затворил последната страница.

Дълбоко символна, натъртващо дълбока и алегорична като притча е книгата на Дина Рубина „Синдромът на куклата на издателство „Лабиринт“. Историята на една любов, която не влиза в стандартни определения, болката на човека, който е кукла в нечии  невидими ръце и сам създава живота си като театър – всичко това, поднесено със сантименталната и трагична прямота на руската литература. Връщане в мистериите на неразгадаемото минало, тайна, пренасяна през поколения, която засагя живота на хора, живеещи на ръба на реалността. Оплетени са в ярък и пищен наратив теми и образи, свързани с доброто, приятелството, любовта, но и страха, омразата, невъзможността да се свържеш с човеците, въпреки огромния копнеж да се слееш с тях. След този роман плененият читател неизбежно търси негови отгласи в други книги, но и тълкува по различен начин своя собствен живот.

Няколко български книги си оспорват мястото в лятната подборка – като Пиафе“ на Недялко Славов, стремителна и вихрена книга за тъмната страна – на хората и любовта. Но аз по-скоро искам да ви поканя на бяло сладко и стари градски легенди с романа на Олга Шурбанова „В далечното пътуване, дело на издателство „Жанет 45“.

Без типичното народняшко стилизиране на миналото, Шурбанова е отворила врата към спомени, които всяка фамилия пази в старите си шкафове. По-скоро градски, отколкото пасторални, повече еснафско-буржоазни, отколкото овчарско-селски, историите в тази книга запълват една пренебрегвана от съвременната ни литература ниша. Разказани са сякаш на чаша ликьор от вишни, стоял дълго до прозорец с дантелено перде. Хранят жадния за истории (и малко клюки) възрожденски български ген. Не патетични, а домашни и леко помътнели от времето случки в цвят сепия – наистина топла лятна книга за четене на шарена сянка.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори