Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

„Комореби“

„Комореби“ – поезия на активното съзерцание



Първото усещане, което „Комореби“ оставя, е за недовършеност. Онази недовършеност, която прави света възможен.

Владислав Христов, известен като хайку-майстор, е пренесъл своята съзерцателност в нов тип поезия – тази на отворените метафори, започващи и завършващи в мига, отворени пространства за доразказване.

Те само приличат на истории, но нямат нито край, нито начало, нито междинни точки. Вероятно точно заради това са им спестени и всякакви препъващи знаци. Пътят се гради вътре в кратките поетични форми, създава се дума след дума, стига донякъде, а оттам продължава в посоки, различни от очакваните.

Поезията винаги е била територия, където липсват точни ориентири. Но в „Комореби“ твърде често се повтаря думата „последен“, за да бъдем заблудени. Това е поезия на финалното наблюдение. Хаотичният свят прелита покрай съзерцателя и това е единственият миг, когато съществува. Бърза снимка на вечното движение, което може да бъде осъзнато само от неподвижна точка. Затова и птиците са толкова много в книгата – жерави, лястовици, славеи, врабчета, недоизлюпени пиленца, ястреби, дори Нютон разтваря криле. И точно насред създаденото усещане за полет, в съседното стихотворение се появява лисица или язовец – като подсъзнателна заплаха. Или израства дърво – като вкоренена неподвижност, антиподна на крилете. Точно в центъра на стихосбирката едно черешово листо остава в мисълта като птица. А бедното човечество не струва и едно перо, казва Христов.

Вероятно затова – като символ на полет – всички стихотворения са разположени в условното „небе“ на страниците, подредени точно под горния им ръб, като птици, които се издигат над долната земя.

„Комореби“ на японски е специална дума за светлината, която минава през листата на дърветата, разказва отварящото стихотворение. И точно в това е ключът – статичното съзерцание на вечно движещата се светлина е изворът на поетичната енергия, сблъсък между тъмната и светлата материя.

Това е поезия, която не отива далеч от понятното, не борави със свръхзначения. Силата ѝ е в това, че успява да прикове погледа към обичайното и да го насити със смисъл. И изпитваш желание да прочетеш отново отворените и малко недовършени кратки стихотворения, за да ги оформиш според себе си днес. А утре пак – за да вложиш нещо ново в тях. Сякаш думите в тази малка и чиста книга са материя за доизграждане на духа, сякаш са фотони – градивните частици на винаги различната светлина.

„Комореби“, Владислав Христов, изд. „Ерго“, 2019



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори