Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

Земята вика майор Том

Космосът – това са другите



mk
Особеният характер е любима територия на литературата. Независимо дали е „висока“ или „популярна“ (кавичките означават все по-размитите граници между двете днес), художествената измислица обича странните птици, различните, дори темерутите. В последните няколко години немалко книги, чийто фокус са усложненията и приключенията, породени от възгледите и действията на някой особняк, станаха любими на читателите. Това са все истории на пътешественици по неволя и изненадващи герои, разказани с хумор и понякога алегоричен тон.

Земята вика майор Том“ на британския писател Дейвид М. Барнет е най-новото попълнение в тази своеобразна библиотека. И също като стареца на Юнасон (за да очертая още по-ясно контекста) избира за двигател на разказа добре познат на всички социален образ. В случая това е огорченият от живота (а всъщност от себе си) мъж на средна възраст, който гледа на света през цинично и мизантропно око. Всичко, което Томас Мейджър иска, е да бъде оставен на мира и то на място, максимално отдалечено от останалите хора. Поредица от реалистични и не чак толкова реалистични обстоятелства и случки осъществяват желанието му и той се озовава сам в космически кораб, отправил се към Марс.

Тук е моментът да отбележа, че въпреки че изглежда като такъв, „Земята вика майор Том“ не е фантастичен роман. Барнет използва фантастичното, разбира се (все пак и предишните му романи са именно в този жанр), но тук употребата му е по-скоро като инструмент за ирония и за изграждане на работещи метафори, които да задвижат текста по пътя му към читателя като алегория.

Томас е неволен космонавт, жертва на поговорката „Внимавай какво си пожелаваш“, но в същото време и герой, който успява да преодолее миналото и себе си. Как се случва това? Иронично – посредством другите, посредством онези, от които му се иска да избяга. Откъснатият от земния живот мъж се оказва свързан с едно семейство на ръба на разпада. Тази връзка, която, както ще види читателят, обръща емоционалния път на героя в посока, различна от тази на физическия му, е изградена от автора чрез множество кратки глави, редуващи настоящи и минали събития. Първите са свързани с трудния живот на вече споменатото семейство от Северна Англия, състоящо се от един отсъстващ баща, две деца и тяхната потъваща в мрака на Алцхаймер баба. В главите, които се връщат назад във времето, пък на читателя е дадена възможност да проследи превръщането на Томас в особняка, който с готовност решава да напусне Земята и да се превърне в първия космически колонизатор. Неразрешените проблеми от миналото на Томас и непрестанните и на пръв поглед непреодолими препятствия пред членовете на семейство Ормърод се преплитат в динамичен сюжет с – може да се каже – експлозивен край.

Историята балансира между абсурдисткото и алегоричното, като нито в един момент не отива в която и да е от двете крайности. Барнет разказва умело и забавно и колкото и невероятен да е сюжетът му, той е убедителен. Причината за това е, че независимо от изскочилия пред героите проблем, задължителна част от решението му е изграждането или най-малкото осветляването на емоционалната връзка между тях. Затова и описах „Земята вика майор Том“ като алегоричен, а не фантастичен роман – Космосът като пространство на вакуум се оказва илюзия, невъзможно и немислимо място за човешките ум и сърце по простата причина, че те не могат да съществуват без връзката си с други човешки умове и сърца. Химикът Томас – по типичен за британския хумор начин – наистина се озовава сред звездите, наистина става космонавт, но с течение на романа се разбира, че Британската космическа агенция го е изстреляла, не само на път към Марс, но към мястото, където той може да срещне единствено себе си.

Ако романът на Барнет има проблем, то той е в това, че книгата вече възприема себе си и като филм. Кратките, изпълнени с действие глави са готови за превръщане в сценарий. Нерядко връщанията към миналото са като т.нар. cutaway кадри в киното, където сцената бива прекъсната изведнъж, за да обясни или подплати коментар или реакция на героя в момента. Филмовият поглед се вижда и в информацията, която авторът решава да даде на или задържи от читателя. Разказваческият глас на Барнет уж говори от позицията на всевиждащото око, но в един-два момента (най-ясно това се вижда в главата, в която малкият Джеймс споделя идеята си за научен проект – ключов елемент от историята – с останалите от семейството) се оказва, че това око не може да види всичко. Това вероятно работи в киното, но в литературата единствено разклаща вярата на читателя в убедителността на условния свят на романа.

Въпреки това „Земята вика майор Том“ успява – без каквито и да е опити и трикове да наложи себе си като твърде значима литература – да направи онова, което според не едно и две изследвания от последните години художествените книги вършат най-добре: да събуди емпатичните сетива на читателя.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори