Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

лидерите

Лидерите похапват големи порции идеи, но ги споделят с другите



spk

Обикновено читателят завършва поредната книга по мениджмънт с удовлетворителната въздишка „Прочетох я! Става!“. Това се случва при 90% от книгите. Когато приключите книга на Саймън Синек, скоро след това следва въпросителната „Страхотна! Но наистина ли я разбрах?“… И започвате да я разлиствате отначало. И продължавате да мислите върху казусите, с които авторът е илюстрирал идеите си.
И тогава разбирате защо „Лидерите винаги обядват последни“ се е превърнала в бестселър не само в родината си, но и по света. При това – след убедителната му първа книга „Започнете със ЗАЩО“ (изд. „Книгопис“, 2014).
Бързам да предупредя читателите – тази книга не е просто поредната високо продаваема глупост от поредицата „Как да стана лидер за един ден“ или „Лидерство за глупаци“. Защото лидерството не означава елегантен костюм, гарниран с благи баналности пред ококорени служители. Или репчене пред конкурентите. Или „стратегически“ продажби на стари джаджи.
Саймън Синек е категоричен, че пътят към успеха започва с въпроса „Защо?!“. Отговорът на този въпрос е от решаващо значение, но само началото. Следващата стъпка е как можеш да мобилизираш (не силово!) хората да бъдат твои последователи, осъзнали защо е нужно да се направи или промени нещо. Следващият въпрос е „Как?!“ да се вдъхновят хората – на основата на дълбоко доверие и ангажираност към организацията (компанията, родината, света) – за пътя напред. Той цитира морската пехота за това, че е намерила начин да изгради култура, в която всички са склонни да рискуват живота си, защото знаят, че други биха направили същото за тях. Това не е „промиване на мозъци“; а всъщност се основава на добрите практики как и кога хората са естествено най-добре. Ако организациите биха могли да възприемат този принцип на взаимоотношения, хората ще бъдат по-мотивирани да поемат повече рискове, защото ще са убедени, че колегите им ще ги подкрепят докрай.
Ще се опитам да синтезирам основните идеи.
Първо, лидерството означава, както ни убеждава Синек, много добро познаване на обкръжаващата среда и рисковете, които носи бъдещето. И понеже прогнозите често са неточни, то лидерът е този, който повежда армията си от хора уверено напред, но с мисъл за едно по-добро бъдеще на всички, а не само за хората си. „Лидерите са онези, които се хвърлят в непознатото с главата напред. Те бързат към опасността.“ Джордано Бруно остава неотменим пример за лидерство в науката и за достойнство; обратно, конюнктурчиците, макар и „приличащи“ на лидери, много бързо слизат от сцената. Спомнете си например „стратегическия“ ход на цар Борис да подкрепи Тристранния пакт, като обяви война на САЩ и Великобритания.
Второ, лидерите не просто се хвърлят като глупци с главата напред, а изграждат привлекателна визия за бъдещето на основата на гигантски нетривиални нови идеи. Те стават носители на велики идеи, които се следват от милиони. Понякога идеите изглеждат многообещаващи, грандиозни, но само за някои. Хитлер бе убедителен лидер за милиони, но смъртна опасност за милиарди. Тръмп мечтае да направи Америка отново велика, но попитайте дали другите страни искат същото. И още, идеите трябва да бъдат вечнозелени, но с всяка нова пролет трябва да се променят. Така например Чърчил беше велик национален лидер, но след Втората световна война излезе с такива демодирани идеи, че загуби безславно изборите и се отдаде на мемоаристика.
Трето, лидерите, по горната причина, поставят интересите си на втори план, за да тласнат всички към бъдещето – по-добро и по-красиво. „ Лидерите биха предпочели да жертват своето, за да спасят нашето. Те никога не биха жертвали нашето, за да спасят своето.“ Папа Франциск вероятно не е милиардер, но неговото лидерско влияние в света тежи повече от всичкото състояние на всички милиардери и милионери. Това означава да бъдеш лидер! Прекрасен пример в Ню Йорк – най-престъпният град в началото на деветдесетте години на ХХ век – бяха вдъхновяващите идеи за радикална промяна на кмета Руди Джулиани – един истински обществен лидер.
Четвърто, както маркира Синек, само 20% от американците обичат работата си. Повечето хора работят ден за ден, работата не е „първа осъзната потребност“. Напротив, осъзната потребност е да работиш, за да живееш; а не да живееш, за да работиш. Когато хората трябва да се справят с опасности вътре в организацията, самата организация става по-неспособна да забележи опасностите отвън. „Лидерството, основано на емпатия, предпазва организацията от вътрешни конфликти, които могат да разрушат добрата атмосфера.“ Бил Гейтс и Стив Джобс вдъхновиха милиони, стъпвайки върху отлична координация при реализацията на смелите си идеи. Ще си позволя да цитирам по-подробно една забележителна мисъл на Синек: „Голямата ирония във всичко това е, че капитализмът всъщност работи по-добре, когато се работи по начина, по който сме създадени – когато имаме възможност да изпълним чисто човешките си задължения. Да очакваме от служителите не просто да свършат нашата работа, а да ги вдъхновим да ни съдействат, да ни вярват и да бъдат лоялни така, че да се ангажират с каузата ни. Да се отнасяме към хората си като към семейство, а не като към обикновени наемници. Да жертваме числата, за да запазим хората, а не да жертваме хората, за да запазим числата“. Именно поради отсъствието на такъв тип корпоративна култура българинът – в повече случаи – си казва „Слава богу, и този отвратителен работен ден завърши.“…
Пето, за всяка организация изборът да постави хората на първо място, просто не може да бъде приоритет № 1. Разбираемо е. Опасностите, дебнещи отвън, са твърде големи, за да се притесняваш как се чувстват хората вътре. Затова приоритет № 1 на всяка организация е да се адаптира към промените на обкръжаващата среда (или пък да адаптира обкръжаващата среда към себе си – и това е възможно). Да предлага променени, адаптирани блага на своите клиенти, при това – по-добри и по-изгодни от благата на конкурентите. Управлението и предизвикването на промените са основната дейност на лидерите; където няма промяна – няма лидери; администраторите там не са лидери. Един съвременен пример за необходима промяна и необходимо лидерство – по спешност! Двете най-велики компании, предлагащи в световен мащаб своите газирани безалкохолни напитки, през изминалата година установиха, че милениалите мразят тези напитки или се отнасят безразлично към рекламите им, че средната възраст на потребителите им вече надхвърля 50 години… Да упорстваш като теле, не е успешна политика. Затова и двете компании оставят като „чадър“ марката си, насочвайки се към изворните и минералните води, чайовете, плодовите сокове и нектарите. Но както Синек отбелязва, промяната се осъществява от убедителни лидери, от водачи, които консумират и споделят меню от четири основни химични вещества, които допринасят за всички позитивни чувства, водещи до обобщаващата дума „щастие“: ендорфини, допамин, серотонин и окситоцин. Да ви е сладко, ако имате такъв лидер във вашата организация!
Шесто, лидерите са винаги визионери, които – на основата на анализ и синтез – осигуряват безценния продукт „визия“ за своята организация и за нейните работници и служители. Визията е виждане за бъдещето: стабилно за наетите лица и адаптивно променено за клиентелата. „Добрата визия обяснява с конкретни термини как би изглеждал светът, ако всичко, което правехме, беше много успешно“. Ето защо най-добрите визии ни предлагат нещо, което вероятно никога няма да постигнем напълно, но с удоволствие бихме посветили живота си да се опитваме. Успешните лидери са магически художници – с няколко думи могат да нарисуват голяма и привлекателна картина на бъдещето. Която да вдъхновява, да обединява и да води. И когато те, хората, са сигурни, че организациите им ще бдят за тяхната безопасност, ще вървят след лидерите си и ще работят неуморно, за да видят как общите им мечти (базирани върху визията) стават реалност. И тогава те са техни последователи.
Много правилно Синек посочва, че САЩ е страна, която се променя в посока „ Лидерите обядват първи“ (и изяждат всичко). Казано по друг начин, при глобалния капитализъм „Печалбата е преди хората“ и „Печалбата е над природата“. Или, казано с думите на автора: „Отново и отново компаниите демонстрират предпочитание да се придържат към буквата в закона в стремежа си да направят печалба пред всяка морална отговорност, която имат към хората, на които служат, или към държавата и икономиката, в рамките на която функционират.“
Очаквам в следващата си книга Саймън Синек да направи още една крачка напред. А именно, да обясни защо при положение че ни трябват глобални лидери в този глобализиран свят, те или не се раждат, или не се забелязват. Вярно е, както твърди той, че „компаниите и организациите са днешните модерни племена“. Но това е частично вярно, даже твърде частично. Въпросът не е да се направи някоя страна „отново велика“, а вече – да се спаси и промени светът, в който живеем; не ни трябват стари или нови световни диктатори и господари. Трябват лидери за изход от глобалния хаос. Необходими са национални водачи за глобална промяна, даже в малка и незначителна България. Необходим(и) са световен(и) водач(и) за глобална промяна и глобален просперитет. Изглеждаше че някои са узрели за глобални лидери, но „дълбоката държава“ ги отстраняваше – например Ал Гор. Лидери на бъдещата „глобална демокрация“. Още ги няма, мисля.
Дори и в най-развитата страна – САЩ, нещата не стоят добре с увереността на обикновения човек в утрешния ден. Ако нещата не се променят, родината на Синек ще заприлича наистина на гигантска психиатрия с много наполеоновци. Светът днес не е само Facebook, Instagram и Snapchat, той е свързан и промяната на едно място влияе върху всички останали. Затова новите лидери трябва да имат много очи, много уши и много глави, за да наблюдават промените в системата като цяло.
Накрая, запомнете знаменития афоризъм на Синек: „Нека всички бъдем лидерите , които бихме искали да имаме“. И ако можете, бъдете лидери! А ако сте, то не забравяйте, че „ Лидерите винаги обядват последни“ очертава философия и стратегия за това как да ръководим, да градим доверие и да вдъхновяваме хората си да се грижат и да си помагат един на друг. И последно, не забравяйте, че както дрехите имат свойство да се износват, така и лидерите се изхабяват и трябва да отстъпят на нови водачи.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори