Портал за книги, четене и литературна критика

Всичко за книгите

Сърце на вятъра

Литература за сърцето



Stolichna1
В разгара на лятото на книжния ни пазар се появи един важен роман, налагащ ново име за българската публика. Става дума за „Сърце на вятъра“ от Донал Райън. Интересното е, че в случая говорим за дебютен роман (относително късен дебют), който носи на писателя неочаквана слава. Той не само получава признанието на критиката в Ирландия, както и наградата за литература на Европейския съюз, но романът е признат и за „ирландска книга на десетилетието“. Затова и никак не е случайно, че тези отличия са в основата на многото преводи на Райън по света, а и му отреждат стабилен международен успех. В България издателството, което лансира писателя, е „Колибри“, а негов преводач е Надежда Розова, в чиято преводаческа биография са и други важни ирландски автори като Уилям Тревър и Джоузеф О’Конър.

Говорейки за ирландската литература, критиците неизменно я определят като мрачна, със специфично чувство за хумор и с герои, които винаги са на ръба, по-скоро от страната на трагичното, но все пак и с някаква доза комедиен ефект. И като емблематични винаги се сочат героите на Бекет, разпънати между желанията и невъзможността, живота и смъртта. Разбира се, да се етикетира цяла една литература е опасно и може да ни отведе в клишето, но факт е, че ирландските писатели съумяват да поддържат някакъв единен стил и да следват изброените характерни черти. Героите на Донал Райън са мъже и жени, стари и млади, ирландци и чужденци, успели и неудачници, влюбени и отчаяни, добри и лоши, всички, вплетени в едно общо съществуване и представени в своите дълги и характерни монолози. Защото цялото им битие, фактите, които го съпътстват – разоряването на част от тях, едно убийство, много смърт, влюбвания и изневери, не са плод на някакво разказване, на писателска гледна точка, а се нанизват като матрьошки, напасват се като пъзел през гласовете, интонациите и личния поглед на всеки един от тях, въплътен в гласа. Този подход е изключително умел и изисква невероятно писателско майсторство, защото гласовете в случая не просто представят различни разкази и перспективи, но и различни стилистики, от които израстват пълнокръвни персонажи.

Такава техника по особен начин навява алюзии към писането на Фокнър и по-специално към романа му „Врява и безумство“, може би и заради гласа на лудостта, който е доста силен и при персонажите на Райън. Но има и още нещо, което сближава Райън с Фокнър и това е лайтмотивът за сърцето, който преминава през целия роман. В къщата на един от героите се върти червено метално сърце, нанизано на ос. И не просто се върти, но скърца и е олющено. С този образ, дал и заглавието на книгата, се отваря романът, и това не е случайно, защото всяка от самопредставените лични истории е всъщност история за нечие сърце и нанесените върху му поражения. И за болките, които то търпи.

Обсебеността от сърцето в буквален и метафоричен план е всъщност другият голям реверанс към Фокнър, който в своята Нобелова реч най-добре обяснява кредото си за литературата – нейната същност за него е в концентрирането върху проблемите на човешкото сърце, което се намира в конфликт със самото себе си. Само старите идеали на човешкото сърце – подчертава той – любов и чест, жалост и гордост, състрадание и жертвеност могат да я направят смислена и пълноценна. И точно това прави и Донал Райън – дава глас на много човешки сърца – и може би тук се крие обяснението и за големия му успех.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори