Портал за книги, четене и литературна критика

Всичко за книгите

Литературната критика – секира или гъше перо

Литературната критика – секира или гъше перо (част II)



 

Втора част от интервюто с Амелия Личева, Владимир Трендафилов, Йордан Ефтимов, Кристин Димитрова и Марин Бодаков

4. В какво се състои разликата при писане на рецензия за научна аудитория и за широка публика?

Амелия Личева: Рецензиите, предназначени за научната общност, са по-близки до анализа, т.е. демонстрират литературоведска култура и могат да си позволят усложнен език… Рецензиите, предназначени за широката аудитория, трябва да са на ясен и достъпен език, да имат информативен характер, да помагат на читателя да се ориентира в рецензираното произведение и по някакъв начин да му помагат в оценяването на текста… В крайна сметка не е маловажно читателите добре да се ориентират в различните жанрове, регистри, стилове и да си дават сметка кои са стойностните трилъри или кое е доброто фентъзи.

Марин Бодаков: Уважението към читателя изисква да познаваш неговите вкусове и потребности – и съответно да адаптираш жанровата рецепта на рецензията спрямо тях. Тъжното е, че най-често се държим надменно и пренебрежително и към читателя на специализираното научно, и към читателя на масовото издание. Държим се с него като с клиент, когото трябва да зашеметим с често фалшиви познания или да му продадем бързоликвидна стока, а не като със събеседник.

Йордан Ефтимов: На първо място в избора на заглавия. После в това, че при научните книги критикът трябва да разкаже как стоят нещата с работата в съответната област и преди тази книга. И дори в това – рецензиите за научни книги няма как да са кратки, ако искаш да кажеш нещо.

Владимир Трендафилов: И в двата случая трябва да има налице бистър стил, добра композиция на изложението и ясни мнения. Останалото са разлики.

Кристин Димитрова: Четивността… но в никакъв случай не трябва да звучи като подслушан разговор в лаборатория.

5. Оценката на критиците влияе ли и трябва ли да влияе на продажбите на определеното заглавие?

Амелия Личева: В една идеална ситуация – влияе и трябва да влияе… Авторитетна ли е трибуната в очите на публиката, това продава…

И никак не е маловажно да видиш кой застава с името си зад новата книга на един или друг писател или поет. Нещо повече, ако Бернар Пиво похвали една книга, тя със сигурност повече ще се продава. Но същото важи и ако тя е похвалена от тв водещ като Опра Уинфри.

Владимир Трендафилов: Важно е да влияе. Има ли силна, влиятелна критика, има и пълноценна литература. У нас обаче критиката се състои основно от скрити реклами и служи за обща ориентация къде каква книга е излязла.

Кристин Димитрова: Понякога да, понякога не. Ако критикът има авторитет, ако текстът му е добре аргументиран и добре написан… неговата или нейната оценка ще повлияе. И на пазара, и на читателите. Има книги, които се четат трудно, но те винаги са се продавали благодарение на високата оценка на критиците.

Йордан Ефтимов: Знам, че критиката няма такава сила дори в страните, в които всяка сериозна медия има постоянни рубрики с оперативна критика.

6. До каква степен литературнокритическата оценки на една творба е обективна?

Йордан Ефтимов: Никога критическата оценка не може да бъде обективна… Читателите на критически текст могат да се съгласят с казаното – това е добре. Но могат и да решат, че е необходимо да проверят така ли е, прав ли е критикът, който така критично се е изказал. Това е още по-добре.

Марин Бодаков: Никога не съм имал претенцията за обективност, защото тук всички сме роднини… Аз не умея да спазвам дистанция към новата книга, за която пиша, силно любя и мразя. И в късата си колонка предпочитам да любя…

Амелия Личева: Абсолютна обективност не съществува – всички сме подвластни на вкусове и лични пристрастия… С това не искам да кажа, че обективната критика е невъзможна. Много пъти авторите заслужават високите оценки, които получават. Лошото е, че колкото са по-утвърдени, толкова по-малък е шансът да се кажат и някакви критики, докато за автори от периферията, за невписани в литературните кръгове, по-лесно се изказват несъгласия.

Кристин Димитрова: Обективна спрямо какво?… Все пак нещата в литературата не са чак толкова мобилни, колкото на пръв поглед изглеждат. Културният контекст е една от осите за оценка, качествата на самото произведение е втората, историята на постиженията в жанра е третата. Получава се доста надежден триизмерен модел.

Владимир Трендафилов: Критиката не може да бъде изцяло обективна, защото я пишат конкретни хора. Но в историята има видни критици, които са упражнявали силно влияние върху обществото със своите мнения…

7. Следите ли световната критика и имате ли предпочитан критик?

Йордан Ефтимов: Следя главно критиците на „Гардиън“, „Дейли Телеграф“, „Индипендънт“. Не американските. А преди две години преведох рецензията, спечелила наградата за най-страшна рецензия балтия. Първият носител на тази награда за оперативна критика във Великобритания – Hatchet Job of the Year Award – бе Адам Марс-Джоунс за Балтия на годината… Сред жертвите на острото му критическо перо са Джанет Уинтърсън, Орхан Памук, Маргарет Атууд, Надин Гордимър…

Кристин Димитрова: Самата дума „световен” показва колко е невъзможно да се следи системно каквото и да било. Информацията е прекалено много и на човек му е все по-трудно да смята себе си за начетен…

Наскоро четох една книга, писана от потомствен журналист и музикален критик, уволнен поради „оптимизирането” на списанието, в което е работил. Заглавието е „Културен крах: убиването на творческата класа” от Скот Тимбърг. В тази книга имаше много неща, които обясняват и българската ситуация. Откакто я прочетох, Скот Тимбърг е любимият ми критик.

Амелия Личева: Разбира се. Винаги съм се опитвала не просто да чета рецензии на чужди критици, но и да давам за превод много от тях, които да излизат в „Литературен вестник“. Само така могат да се видят стандартите, моделите, могат да се напаснат стилове. Ще кажа нещо очевидно: нормално е да се учим от световната критика, а като се има предвид за какви вековни традиции говорим, това е и закономерно. Конкретно на въпроса ви – следя рубриките за книги в „Гардиън“ и „Ню Йоркър“. Отскоро гледам да чета и литературната притурка на „Кориере дела Сера“. Заради професионалните ми пристрастия предпочитам критици, които са силно изкушени и от теорията – като Джордж Стайнър, Харолд Блум, Умберто Еко, Тим Паркс, Михал Павел Марковски и т.н.

Марин Бодаков: Да. Моят любим критик почина миналата година. Иде реч за Борис Дубин, който беше еднакво бляскав и като социолог на литературата, и като оперативен критик, и като преводач…

Владимир Трендафилов: Чета доста критика тук и там, но не я следя редовно. Това, което ми прави впечатление, е, че и по света, както и у нас, промоциите надвишават многократно, буквално са залели трезвите критически оценки. Но пък големите литературни списания като „Таймс литерари съплемент” или „Ню Йорк ривю ъв букс” поддържат ниво.

Можете да прочетете първа част от интервюто тук: Литературната критика – секира или гъше перо (част I)



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори