Портал за книги, четене и литературна критика

Всичко за книгите

лятно четиво

Лятното четиво – между риска и сигурността



Stolichna1
Предстои ви летуване извън България, а обичате да четете. Колкото и ограничено да е пространството в куфара, една книга все ще се вмести в него. Защото там, където ще бъдете, български книги едва ли ще има. Освен това предпочитате не е-книгите, а стандартните (хартиените).

Коя да бъде обаче книгата? Някои предпочитат тръпката на изненадата – книга от автор, чието име чуват за пръв път. Други се доверяват на познати писатели, тъй като не искат да рискуват и да бъдат разочаровани. Трети предвидливо вземат не толкова обемиста книга, а две, които са й равни по страници, и така се запасяват с романи от познат и от непознат автор.

Нашата история” (изд. „Ера“) от Мартина Хаг е за обожаващите риска. Знаем, че някои неща се случват на другите. Съчувстваме им. Но вярваме, че никога няма да ни сполетят. Докато не ни се случи. Такъв е лайтмотивът на автобиографичния роман на Хаг. Героинята Петра е писателка, съпругът й работи във филмовата индустрия. След 15-годишен брак и двама синове Петра става излишна – съпругът й си намира друга. С болезнена откровеност Хаг описва колко страшно е да те разлюбят. Колко дълго трябва да се чудиш дали да се опиташ да спасиш загубената любов, или да махнеш с ръка и да продължиш напред. Неслучайно „Нашата история” стана книга на годината в Швеция, защото напоследък срещите и последващите раздели са често явление.
Сюжетът на „Нашата история” е оригинално построен. Отделни факти или моменти са вплетени уж случайно, но по-късно авторката ги използва толкова удачно, че си мисля дали Мартина Хаг не би била още по-добра в трилъра.

"Нашата история"

И така, Петра решава да замине за отдалечена хижа в Северна Швеция и три седмици да замества хижаря, който си е навехнал ръката. Със себе си тя взема куфар, кашон с храна и котарака си Капитан Нус. Надява се, че ще й остане време да напише новата си книга и да внесе яснота в безизходицата си на изоставена съпруга, посрещайки малкото гости. Бившият й съпруг в това време със синовете им и с новата си любов е в Гърция. Мартина Хаг разказва за крушението на брака си, паралелно с преживяното в самотната хижа в северната пустош… Крайното решение какво да прави със себе си Петра, научаваме в края на романа. Завладяващият сюжет може да послужи и като ръководство как да се справим с раздялата.

Алегзандър Чи описва в нашумелия си роман „Царицата на нощта” (изд. „Еднорог“) съдба на Лилиет – от бедна уличница се издига до обожавана оперна дива. Идеята за този роман възниква, след като авторът разговаря през 1999 г. със свой приятел, който му разказва историята на оперната певица Джени Линд, известна като Шведския славей. Започвайки с откриването на таланта й, приятелят стига до ранното й оттегляне от сцената. След това продължава с прощалното й двегодишно турне в Америка, което я прави много богата.

"Царицата на нощта"

Заинтересованият Алекзандър Чи проверява истинността на разказаното, обаче дава свобода на въображението си. Така се появява героинята му Лилиет, която има далеч по-интересна съдба от прототипа си. Родена в Щатите, преместила се в Париж през ХІХ век след загуба на семейството си, Лилиет се озовава в една разлюляна от сгромолясването на империи Европа, сред пожарите и кървищата на войни и бунтове. Алекзандър Чи старателно проучва архивни документи, писма и романи на класици като Иван Тургенев, Емил Зола, Братя Гонкур и др. Разбира се, измисля загадъчна тайна от миналото на Лилиет, което внася допълнителна свежест в историята. Този роман всъщност би бил задължителен за меломаните с емоционалните описания на тогавашните оперни нрави и популярни личности. Но би могъл да заинтересува и читатели, които не са станали още почитатели на това изкуство.

В „Среднощно синьо” (изд. „Кръгозор“) Симон ван дер Флюхт връща читателя в Амстердам през 1654 г. по времето на Златния век на Холандия. Авторката най-напред се изявява с творби за тийнейджъри, после с трилъри, а „Среднощно синьо” е исторически роман. Чрез съдбата на 25-годишната Катрин авторката разказва увлекателно за появата на прочутия делфтски порцелан.

"Среднощно синьо"

Този порцелан и до днес продължава да бъде произвеждан и търсен по света. По времето, което описва Ван дер Флюхт, в Холандия е на мода китайският порцелан. Корабите на холандската Източноиндийска компания през периода от 1620 до 1647 г. редовно доставят фини изделия от Китай. Гражданската война в далечната азиатска страна обаче слага точка на тази търговия. Затова майстори в Делфт и други холандски градове се опитват да правят подобни съдове, а името „делфтско синьо” се налага по-късно.

Авторката избира точно периода, когато се ражда делфтският порцелан, когато творят едни от най-известните художници от Златния век на нидерландската живопис, за да ни запознае с романтична история, чиято героиня е Катрин. Тя овдовява, напуска родното си село и заработва като икономка на богатото семейство Ван Нюланд в Амстердам, където господарката й взема уроци от ученика на Рембранд Николас Мас, а Катрин, която има дарбата да рисува, попива ценните съвети на художника. Тайна от миналото й, която може да й струва живота, я принуждава да напусне града. Братът на господаря й я взема за чирак във фабриката си за порцелан в Делфт. Там Катрин започва не само да прави, но и да изрисува споменатия делфтски порцелан. Съдбата на Катрин – красива като порцелана и мистериозна като запазения му среднощносин цвят си заслужават четенето. Трябва да мине много време, за да разбере, че понякога приятелството е напълно достатъчно за спокоен брак. И особено важното, че любовта не означава да подчиниш другия, а да се съобразиш с него. Да го оставиш свободен и да очакваш да се завърне отново при теб.

Но ако в част от романтичните четива обикновено има по някоя тайна за разгадаване, понякога и с криминално-трилъров елемент, както е при „Среднощно синьо“, то при трилърите това е в основата – без тайна и нейното разкриване не може.

В „Долорес Клейборн” (изд. „Плеяда“) Стивън Кинг разказва историята героинята си, която обяснява защо е готова на всичко, за да оцелее. Ако това е единствената опора на една жена, тя има право да я използва, за да опази децата си. Подобна история за майчината обич, която превръща любовта в омраза, за силата на майчината обич и за ужасяващите й последствия може би не би била масо четиво. Но когато е разказана от майстор на трилъра като Кинг и когато убийството е единственият вариант за Долорес, тогава сюжетът става горещ.

"Долорес Клейборн"

„Всичко, което съм извършила, беше от любов… Любовта на всяка майка към децата й. Най-силната любов, която съществува на света, а също и най-страховитата. Няма по-голяма мръсница от майката, уплашена за децата си”, изповядва тя. Никой обаче, включително и полицията на очакват подобна изповед. Емоционален, психологически, белязан с тръпката на драматичното, романът на Стивън Кинг, написан (и преведен) на жаргон, разравя скрити кътчета в човешката душа.

Седмият мор” (изд. „Бард“) от Джеймс Ролинс едва ли се нуждае от суперлативи, които тепърва да му спечелят хиляди читатели. По простата причина, че това е дванайсетата книга от поредицата „Отряд „Сигма“. „Ню Йорк Таймс” я похвали като най-добрата досега. Директорът на „Сигма” Пейнтър Кроу трябва да разследва мистериозна тайна в Кайро и в древна гробница в Судан, а командир Грейсън Пиърс ще си има работа с озаптяването на луд гений в Арктика.

"Седмият мор"
Разследванията на двамата трябва да разкрият къде е бил в последните две години водачът на британска археологическа експедиция в Судан проф. Харолд Маккейб и кой се е опитвал да мумифицира тялото му още приживе. И, разбира се, екшънът не би бил в поразяващия си размах, ако в основата не е древна опасност, която и сега може да постави на колене човечеството, при това скрита в Библията. В края на трилъра авторът обяснява как е успял и откъде е почерпил „трохите” от история, от които създава сюжета. Любопитно е да се прочете как библейските бедствия в Египет, описани в книгата Изход, са се случили, а не са били легенда или измислица. При това романът не е никак скучен, има и любовен хепиенд.

В трилъра на Дейвид Балдачи „Последната миля” (изд. „Обсидиан“) се завръща Еймъс Декър, човекът, който не забравя нищо. Декър току-що е постъпил на работа във ФБР и му се удава възможност да разплете много сложен и странен случай. Ще екзекутират Мелвин Марс, който е осъден на смърт за убийството на родителите си. Обаче преди да бъде изпълнена присъдата, пристига вестта, че друг е убиецът.

"Последната миля"

Проблемът в случая е дали признанията са истински, или някой иска да измъкне Марс от затвора. Ако е второто, тогава защо признанието идва с 20-годишно закъснение? Много пари или нещо друго се крие зад цялата тази мистерия? Еймъс Декър трябва да се довери на ума и на сърцето си в предстоящия екшън… Иначе трилърът ще има печален край, а читателят ще остане разочарован.

И накрая, ако летувате в България, тези и много други подобни книги можете да намерите в книжарниците, а в куфара да наредите нещо друго – по избор!



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори