Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

Тони Джъд

Можем ли да спрем да мислим за двайсети век?



spkКнигата на Тони Джъд показва, че това хаотично столетие може и още да не е приключило

Да мислиш двайсети век“ е колкото биография на англо-американския историк, толкова и история на идеите през не чак толкова отдавна свършилите сто години. Книгата има огромното достойнство да е писана в сътрудничество със самия Тимъти Снайдър – автора на „Пътят към несвободата“, „За тиранията“ и „Кървави поля“. Това е книга разговор, както пояснява Снайдър в предговора си, защото е създадена в поредица дълги срещи с Тони Джъд, когато той вече не е бил в състояние да пише сам, но е бил в състояние да диктува и да обсъжда идеите и спомените си. Самото съставяне на „Да мислиш двайсети век“ е нещо като одисея, може би донякъде мъчителна заради последното заболяване на автора, но и вдъхновяваща заради резултата, въплътен в честна интелектуална биография.

Книгата на Тони Джъд (и Снайдър) показва развитието на едно еврейско момче, едновременно британски гражданин, дори англичанин по самочувствие, но и потомък на семейство от континента. Забележителен е хуморът в семейния спомен на Джъд. Военновременната трагедия присъства в домашните разговори, но сякаш не е травма – или поне травмата не е опустошителна, не е отчайваща. По някакъв начин животът продължава. Детството преминава под спомените на родителите за току-що отминалата Втора световна война и щастливото им избавление на Острова. Холокостът е част от семейната история. По странен начин това ме подсеща за собствените ми родители, хора със съвсем различен произход и съдба, но също родени скоро след войната и преразказващи спомените на собствените си родители за нея. Има нещо много близко у хората от едно и също поколение дори когато са от различни страни и народности. Светът ги е разтърсил с едни и същи събития, та даже и с едни и същи домашни разкази.

Младостта и научните интереси постепенно преминават от лесните изкушения на марксизма към по-трезв социалдемократизъм и един много старомоден класически либерализъм, който прави чест на всеки интелектуалец. Това е либерализмът такъв, какъвто консерватизмът трябваше да бъде. Самоиронията на Джъд, запазена от Снайдър във финалната версия на книгата, е обезоръжаваща. Мнозина днес могат да се разпознаят в лутанията на младия интелектуалец и в по-късното присмехулно самонаблюдение на зрелия ум. Освен това слабостите на западния интелектуален живот, изложен през 60-те и 70-те години на пропагандата, но не и на жестокостта на комунистическия режим, са автентично разказани и представляват великолепно предупреждение, някак неволно препращащо към най-добрите страници от „Задочните репортажи“ на нашия Георги Марков. Темите и акцентите понякога са смущаващи, защото показват колко много от проблемите на отминалия век не са си отишли заедно с него. В известен смисъл двайсети век още е тук и ние не можем да спрем да мислим както за него, така и през него, през собствените му зададени рамки.

Разказът на Тони Джъд за собствените му идейни пътешествия и действително дълбокото му разбиране за това как източноевропейският произход влияе на оформянето на вътрешния свят, са вълнуващи и демонстрират как авторефлексията също може да се превърне в част от професионализма на историка. В разговорите с Джъд Снайдър става свидетел как авторът се проявява като антрополог, даже археолог на самия себе си. Наблюдаващият, разказващият, спомнящият си се превръща в обект на собственото си изследване. Това само на пръв поглед може да мине за ненаучно, за ненужно излишество на хуманитарна приумица, защото Джъд в книгата си всъщност действа като лекар, погълнал отровата (и противоотровата) на ХХ в., за да опише детайлите на нейното въздействие от първа ръка.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори