Портал за книги, четене и литературна критика

Всичко за книгите

Къщата на края на нощта

На острова между магията и безвремието



nfcМагическият реализъм се връща в съвременната литература с нова силна вълна, матриархален и атавистичен. След изключителния успех на „Три ябълки паднаха от небето“ на Нарине Абгарян, още една книга за целия огромен живот, събран на шепа земя, излиза на български.

Романът „Къщата на края на нощта“ на Катрин Банър е пропит със средиземноморска магия, точно както южният Пасифик звучи в романите на Исабел Алиенде.

Топла, историчeска по един наивен начин и магична в рамките на ежедневното, книгата на Банър увлича читателя в стогодишната сага на една фамилия и живота й на малък остров край Сицилия.

Има множество истории и книги – някои великолепни, някои не чак толкова – които разказват за трънливия път на семействата през вековете, за предаването на огъня на живота от поколение на поколение. „Къщата на края на нощта“ би могла да бъде просто една от множество подобни книги, ако младата авторка не беше доловила магията на символите, които превръщат простичкия разказ за семейната история в повест за човечеството.

Малкият остров Кастеламаре съществува някъде извън времето и край бреговете на Сицилия. Всякакви завоеватели са минавали през това парче земя и са си отивали, а той е оставал непокътнат. И един ден детето без родители, което е станало доктор, отива там, за да постави началото на фамилия, която пуска корени на острова и съпреживява на него и с него пулсацията на световните катаклизми.

Катрин Банър казва в свое интервю, че образът на Амедео, родоначалника на фамилия Еспозито, има реален първообраз – доктор Джузепе Питре, италиански лекар от 19 в., записвач на истории като литературния си аналог. Но това не пречи, а по-скоро помага за изграждане на символа – Амедео и Пина, неговата жена, са като Адам и Ева в свят, недокоснат от покварата на цивилизацията.

В малките граници на острова, до който се достига трудно, всичко е простичко и минималистично. Същевременно е огромно като магия, необяснимо с думи, но напълно разбираемо с емоция.
Светицата, която не е светица, е покровителка на острова. Пещерите, които са погребални катакомби, всъщност спасяват живота на хората неведнъж. Лошите са добри, защото истински лоши на острова няма, той ги изхвърля. Добрите не пуска и те винаги се връщат в него, в Рая. Раната на английския войник се затваря само на острова и години наред кърви, преди Робърт да се върне там.

Селцето на острова преживява всички световни трагедии по свой начин. Двете световни войни, фашизмът като човешко зло, световната финансова криза през 2008 г. – всичко това минава през съдбите на хората като природна трагедия.

„При всеки намек за размирици в света хората преоткриват интереса си към чудесата“, казва Агата – рибарката, небрежната пророчица на Кастеламаре, и дава ключа към разбирането на романа.

Циклите на живота на остров Кастеламаре се подчиняват на циклите на природата. Магията на острова е едновременно естествена като магията на сезоните и свръхестествена като магията на човешката хаотичност.

Библейската символика е много силна, макар и ненатрапчива. Има притчови истории и архетипни образи, разпознаваеми още от пръв поглед. Свещената книга, пълна с разкази, разделила двамата братя. Братята – като Каин и Авел. Блудният син, козелът на отпущението, жертвеният агнец – всички тези уж преексплоатирани символи се раждат отново в романа, преобразени и чисти.
И езическата пищност и свобода на духа е факт. Раждането и смъртта са преплетени в естествен ритъм, без трагична драматичност, но с дълбока чувственост. Пещерите – важен герой в повествованието – са като утроби, раждащи живот. Неизбухнал вулкан клокочи точно под дома на графа – благородник без реална титла, но с реална власт и груба сила.

Ключовете за разгадаване на тези кодове са оставени навсякъде из книгата. Когато на острова идва първият черно-бял телевизор, хората си мислят, че всичко извън това място е черно-бяло. И в този момент читателят осъзнава, че е знаел това през цялото време, че това е основната картина, която е градил в съзнанието си – пъстрият, пламтящ и жив остров сред сивотата на огромния свят.

Ритъмът на книгата е специфичен, свързан е с епохите, които се редуват в повествованието. Бавното начало на историята в годините преди Първата световна война, нарастващата експресивност по времето на фашизма и Втората световна, грубото стакато на съвременността и финансовата криза в началото на 21. век. Естествен и богат на образи наратив, който не изисква внимателно взиране в думите, а приижда и се оттегля ритмично като вълните край Кастеламаре. Има някакъв специфичен доплеров ефект в ритмиката на романа – сякаш читателят е оставен в началото на наративното време и с придвижването към настоящето вълната се скъсява, нишката на повествованието става по-тънка и по-бърза.

Женските образи в „Къщата на края на нощта“ са изключителното постижение на Катрин Банър. Те също са силно архетипни, противоречиви в детайлите, солидни в основата си. Именно върху жените се крепи животът на острова, те са тези, които помагат за оцеляването, те са скалите. Точно като в пещерните времена, мъжете отплуват и се връщат, а жените пазят огъня.
Три поколения жени, неравни и съвършени в природната си естественост – Пина, приела Амедео на два пъти – след вдовство и след изневяра, родила 4 деца, от които само дъщеря й Мария Грация остава жива и на острова. Тя е като русалка в детството си, лишена от здрави крака, но прохожда заради любовта. Дъщерята на нейния син – Мадалена, която се опитва да напусне острова, но все пак се връща, защото животът не спира, когато му обърнеш гръб. Жените са тези, които създават историята на този остров – старата Джезуина, мъдростта на миналото, Кончета – лудостта на настоящето, Агата – рибарката, която пророкува бъдещето. И, разбира се, света Агата – пазителката на вечността.

Богат на цветя и цветове, на аромати и гозби, пъстър и увлекателен, романът на Катрин Банър, който вече е преведен на 22 езика, със сигурност ще намери своите български читатели и ще ги покори. И те ще мечтаят да се върнат в Кастеламаре.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори