Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

Галин Никифоров

Галин Никифоров, „Тяло под роклята“: Няколко причини за високите очаквания



spk
Галин Никифоров на представянето на новия си роман „Тяло под роклята“ подчерта колко му е важно всеки негов нов роман да бъде различен като стил на писане. Разбира се, подобна амбиция е важна и е похвално, когато авторът полага целенасочени усилия да променя езика си. В същото време, когато става дума за добри писатели, за щастие, това усилие няма как да заличи общите особености на техния почерк. Защото азбучна истина е, че именно стилът е онова, което и в днешно време ни кара да избираме и да предпочитаме един автор пред друг. А че Галин Никифоров има свой стил, това няма как да отрекат дори онези, които не го харесват. Най-общо бих определила този стил като фотографски – внимателен към детайла, свръхреалистичен на моменти с желанието да проникне до дълбините на представяното, черпещ вдъхновение от науката с убеждението, че и литературата трябва да носи експертни знания и във всичките си жанрове да бъде близо до това, което е предимството на научната фантастика – знанието. В същото време този стил е обран, без излишни разточителства и много гъвкав спрямо различните ситуации, времена, персонажи, които представя. Последното особено добре се онагледяваше в „Лисицата“, където се редуваха различни регистри.

Ако се опитаме да видим къде стои „Тяло под роклята“ в списъка от романи на Галин Никофоров, като че ли ще го поставим най-близо до „Къщата на клоуните“ – заради загадъчността, която тегнеше над света и там и която в „Тяло под роклята“ витае в сцените, които описват живота на двете деца в пансиона на леля им Лео; заради ролята на медицината, която и в двата романа, макар и с различни употреби, има почти самостоятелен живот; заради странността на много от персонажите и в двата романа, както и заради умението да се говори за всички, които по един или друг начин са угнетени, онеправдани, в неравностойно положение, както гласи съвременното клише. Но ако „Къщата на клоуните“ беше по-скоро притча за живота, смъртта и любовта, „Тяло под роклята“ е някакъв микс между социален и философски роман. Децата с проблеми, възрастните, трудността на цели слоеве хора (може би българският преход, но и проблеми, които могат да се видят навсякъде по света), израстването без родители, живеенето в пълна самота и асоциалността са само част от маркерите на тази социална чувствителност, която лайтмотивно минава през романа. Нещо повече, тъй като романът поставя и въпроса за смяната на пола, за желанието на един мъж да се превъплъти в жена, за пластичните операции и възможностите на медицината изобщо, той може да се чете и в ключа на съвременните дебати не просто около Истанбулската конвенция, но и около тези, които феминизмът непрекъснато води. Въпросът обаче е, че макар да може да се чете в подобни ключове, самият Никифоров като че ли залага повече на философското. Неговият персонаж не иска да стане жена, защото смята, че това отговаря на същността му, не: той по-скоро иска да стане жена, за да отхвърли миналото си на мъж, в което е направил много грешки (включително няколко убийства като дете) и, най-прагматично, иска да заеме мястото на умиращата си сестра близначка, за да се грижи за нейното момиченце аутист. Иначе казано, тук много по-силни са въпросите за вината, за това дали в женско тяло ставаш по-добър човек, защото нали такива са стереотипите, които учат, че жените са по-любвеобилни, по-несклонни към насилие. Няма как при подобна вяра да не се стигне до едно идеализиране на женското, но Галин Никофоров принципно е любител на магнетичните женски персонажи, които обикновено превъзхождат мъжете и в този смисъл в неговата логика е нормално да натовари женската половина с по-позитивни качества.

Другото изкуство, което има голяма роля в писането на Галин Никифоров, е киното – и като вдъхновение, и като определящо структурата на текстовете и живостта на диалозите му. В случая няма как да подминем вдъхновението от филми като „Някои го предпочитат горещо“, „Тутси“, „Мисис Даутфайър“, но не можем да останем само до тях, защото „Тяло под роклята“ тушира комедийното и реферира към темата за търсенето на себе си, за сложността на човешката идентичност. А тази тема е сред водещите в световната литература, включително в писането на авторите, които разглеждат преходите между мъжко и женско, като тръгнем от Шекспир, минем през Вирджиния Улф и стигнем до Али Смит. Затова и „Тяло под роклята“ мери сили с всички тях и опитва да даде някакви алтернативни отговори. Към тях е редно читателите да насочат най-големите си очаквания.

Галин Никифоров, „Тяло под роклята“, изд. „Сиела“, С., 2018.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори