Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

един от нас лъже

Обърканият свят на истината



mk
Литературата за тийнейджъри, също както самия период от живота, заема особена и междинна позиция както по отношение на темите, които засяга, така и по отношение на изразните си средства. В този тип литература има нещо незавършено, недоразвито, може даже да се каже незряло, но въпреки всички тези определения, започващи с отрицание, смятам, че това по-скоро е плюс: територията, на която се разгръщат историите в този своеобразен жанр, е нова и неизхабена от писане и преписване на клишета. Или пък пълна с клишета, които обаче, въпреки всичко, успяват да постигнат и емоционални, и естетически ефекти. И в двата случая става въпрос за писане, което немалко „зрели“ читатели ще отхвърлят като несериозно и недостатъчно дълбоко, нищо че на всички ни е ясно, че несериозното и плиткото не са жанрово ограничени.

Един от нас лъже“ на Карън Макменъс е роман за тийнейджъри, но онези тийнейджъри, които вече започват да се откъсват от детството и навлизат в зрелостта.  И понеже зрелостта в модерния свят става все по-отложено във времето състояние, спокойно може да се каже, че книгата е подходяща за четене от много по-широка от очертаната група. Героите на книгата може и да са седемнайсетгодишни, но проблемите, с които се сблъскват, са проблеми, засягащи „Големия” живот и неговия смисъл. Така романът успява не само да вмести в рамката, поставена от криминалната загадка, една сравнително интригуваща (макар и на много моменти предвидима) история, но и да покаже ясно едно от по-рядко дискутираните лица на литературата за юноши: нейната социална функция.

Всичко започва в един ранноесенен ден, когато петима ученици се озовават в стаята за наказания в училището, което посещават. Всички са свързани от едно и също прегрешение – в тях е намерен телефон, нещо, забранено в часовете. Интересното е, че нито един от тях не знае как този телефон се е озовал в раницата му. Броени минути по-късно един от учениците умира. Какво се случва след това, разбираме от редуващите се разкази от гледната точка на всеки един от останалите четирима: умното и прилежно момиче, лошото момче, обещаващият състезател от училищния отбор по футбол и красавицата. Починалият – всъщност, убитият, както разбираме бързо – е аутсайдер, създател на „новинарско” приложение, в което излизат всякакви (и никога измислени) пикантни новини за живота на гимназистите. Всички четат „Истината”, както е името на приложението, всички мразят „Истината”, всички се страхуват от „Истината”. И, съответно, всички се оказват заподозрени в убийството на нейния създател. А четиримата разказвачи, като последните видели училищния „папарак“ Саймън жив, са в самия център на полицейското разследване и  на  общественото подозрение.

Един от нас лъже” е изключително динамична книга. Смяната на гледните точки, всяка от които доразвива историята и усложнява представата и на героите, и на читателя за това какво в тази история е истината и какво е тайната, несъмнено помага за динамиката. Помагат и обратите, които са немалко, макар и невинаги (както вече споменах) истински изненадващи. „Един от нас лъже” е и добре написана (и преведена) книга. Освен това тя е и книга, която много точно е улучила момента си на поява – въпреки че купените вече права за филмиране несъмнено ще помогнат, и без тях тя стои на място в днешния културен и социален контекст. За съжаление, ще издам какво се случва накрая, ако в прав текст спомена най-близкото до нея произведение от последните няколко години (става дума за сериал), затова само ще кажа, че Карън Макменъс успешно се включва в дискусията, която книгите, филмите и сериалите за тийнейджъри се опитват да водят с все по-силен глас днес – дискусия, която засяга проблемите на социалната реализация, психичното здраве, сексуалността, личното пространство, позволеното и непозволеното, смисъла на живота, личната отговорност, смъртта. Струва ми се, че има едно обръщане на тези истории от бъдещето (макар че не вярвам, а и би било глупаво от страна на литературата за тийнейджъри тя да загърби изцяло фантастичното някога) към настоящето. И това настояще е мрачно, объркано, пълно с фалшиви представи и фалшиви разкази: свят, който налага от ранна възраст да започнем да мислим как да се ориентираме из него.

Един от нас лъже” няма амбициите да бъде и „роман за възрастните”, но докато разплита мистерията си (която се оказва едновременно дълбоко тийнейджърска и дълбоко общочовешка), успява да покаже колко заплетен, благодарение на медиите и делата на уж зрелите възрастни, е светът. Ако някой види в сериозното лице на романа по-скоро маска или – още по-лошо – експлоатация с цел привличане на внимание към теми, с които трябва да се внимава, особено когато се поднасят на млади умове, може би ще има право. Но книгата, мисля, има ясна позиция по въпросите, които засяга, и е отворена за диалог.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори