Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

трилър

По тънкия лед на психиката



mk
Два шведски трилъра от първо лице единствено число

Обезглавено женско тяло е намерено в дома на бизнесмена Йеспер Йоре. Самият той е изчезнал. Тайната му любовница Ема, Хане, оттеглила се като криминален профайлър, и полицейският инспектор Петер са замесените в разгадаването на тайната – във „Върху тънък лед” на Камила Гребе.

Едногодишната Алис е изчезнала преди двайсет години. Сега нейната майка, психоложката Стела смята, че я е разпознала в новата си пациентка, студентката Исабел. Дали е така? В „Кажи че си моя” на Елисабет Нуребек.

Скандинавският и особено шведският трилър и криминален роман отдавна са запазена марка за висококачествена жанрова литература с милиони почитатели по целия свят. И въпреки това читатели и критици продължават да се питат кои особености стоят в основата на този феномен, на „свръхпроизводството” на впечатляващи автори и книги, които прииждат всяка година от скандинавските страни.

Един от възможните отговори се крие и в два нови шведски романа, поднесени последователно от издателство „Ера” в неговата силна серия „Северно сияние”.

Върху тънък лед” на Камила Гребе и „Кажи, че си моя” на Елисабет Нуребек се вписват отлично в едно от характерните направления на скандинавския трилър. В тях няма политически разобличения и сблъсък с тайните пороци зад фасадата на идеалния скандинавски политически и социален модел като в „Милениум” на Стиг Ларшон, няма харизматични и ярки централни фигури на детективи като Хари Хуле на Ю Несбьо или Варг Веум на Гунар Столесен. Но присъстват други задължителни съставки от рецептата, която превръща скандинавския трилър в особено литературно явление.

На първо място, разбира се, е завладяващата, всепроникваща сурова северна атмосфера, в която авторките въвеждат читателя още от първите редове. „От двете страни на пътя за Стокхолм се нижат дебели преспи мръсен кафеникав сняг и ниски, потискащи, еднообразни сгради. Тук-там запалена елха осветява някой прозорец като факел в нощта. Отново започва да вали сняг. Върху предното стъкло полепва киша, която замъглява краищата и омекотява пейзажа” (Камила Гребе). Или: „ В стаята прониква сива есенна светлина. Чувам шума на нестихващия пороен дъжд” (Елисабет Нуребек). Сред мрачните и потискащи градски и провинциални пейзажи героите на Гребе и Нуребек сякаш нямат друг изход освен да останат постоянно вгледани в себе си, в своето минало и неговите тайни.

Във фокуса на романите от това направление е именно човекът, неговото вътрешно аз с всичките му скрити травми от миналото, погребани тайни, забравени обиди, предизвикателства, провали, постижения. Затова Гребе и Нуребек избират повествованието от първо лице единствено число. По трима герои в двата романа водят свой постоянен вътрешен монолог, от тези преплитащи се, противопоставящи се, допълващи се монолози се изгражда постепенно драматичната, конфликтна картина на събитията.

Тук основното е не толкова класическото разследване на престъпление, при което детективът и колегите му методично събират улики и вървят по следата на извършителя (в „Кажи, че си моя” дори почти до края не е ясно има ли въобще престъпление). Гребе и Нуребек навлизат дълбоко в психиката на своите герои като ги оставят да излагат своята напълно субективна гледна точка, натрупват постепенно малки детайли в повествованието и така приковават вниманието на читателя и го оставят да гадае почти до развръзката (винаги неочаквана) кой от героите върви към истината, а кой – затъва все повече в делюзии и (само)разрушително насилие.

Затова не е случайно, че и в тези два романа, както впрочем в много от скандинавските трилъри, играят основна роля персонажи на психиатри и психолози, но самите те белязани от дълбоки психологически травми в миналото или в настоящето. Във „Върху тънък лед” това е блестящата профайлърка Хане, която усеща първите признаци на деменцията и е впримчена в брак с властен и обсебващ съпруг, но въпреки това трябва да стигне заедно с полицейския инспектор Петер до истината за обезглавената жена и изчезването на Йеспер Йоре. В „Кажи, че си моя” Стела е преодоляла загубата на детето си и е започнала нов живот като психолог с ново щастливо семейство, но наглед ще се плъзне към безумието, когато решава, че е срещнала изчезналата си дъщеря.

Този творчески подход крие много рискове и е почти непосилно предизвикателство за мнозина автори – самоограничаването в гледната точка от първо лице лесно може да доведе до монотонност и протяжност на повествованието, до еднакво звучене на отделните гласове. Нищо такова няма в двата романа и тук виждаме още един фактор за успеха и на скандинавските трилъри като цяло – умението на авторите да изграждат сюжета като балансират умело между психологизма и действието, като потапят читателя дълбоко във вътрешния свят на героите, но в същото време поддържат жив интереса към развръзката и разкриването на престъплението.

Макар че Елисабет Нуребек е дебютантка, а Камила Гребе вече утвърдена авторка, и двете успяват да създадат произведения, които предлагат увлекателно четиво, съчетано със съпреживяването на оздравяващ психологически катарзис. А за онези, които биха желали да се посветят на писането, те представляват и отличен образец за белетристично майсторство.



Коментар на статията “По тънкия лед на психиката”

  1. Чудесно е, че са писани на български. Иначе трябваше някакъв преводач да се бъхти месеци наред да ги преведе, а рецензиращият щеше да се наложи да похаби ценни секунди да изпише името му. Колко по-икономично е така! :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори