Портал за книги, четене и литературна критика

Всичко за книгите

Елинор Олифант

Силен дебют с провокация към съвремието ни



Една сериозна част от съвременната европейска литература, при това нашумялата и много продавана и четена, избра да се обърне не просто към малкия човек, но към антигероите – старци, самотници, аутсайдери, и да ги постави в ситуации, които им дават шанс за социализиране, за нов живот, за пълноценност. В едно общество, което все повече разчита не на общуването, а на гледането в екрана на телефона, обяснимо е защо подобни произведения се харесват и изпълват читателите с надежда. Достатъчно е да припомним имената на автори като Фредрик Бакман, Юнас Юнасон, Ромен Пуертолас. Нещо повече, обръщането към този тип герои и даряването им с шансове прави самитечетива не просто трогателни, но и много окуражаващи. Защото – посочват те – на всяка възраст и във всяка ситуация – може да се започва отначало. Споменавам това, защото дебютният роман на британската писателка Гейл Хъниман „Елинор Олифант си е супер“ е пример за отлично продължаване на тази линия. Героинята е млада жена, доста интелигентна, много нестандартна, която заради преживявания в миналото се е затворила, не допуска контакти и слабо се съобразява с мнението на околните. Ясно е, че подобна героиня няма как да не събуди съчувствие; в същото време много от ситуациите, в които изпада, стряскат с нетактичността и непукизма й, понякога дори будят смях, но като цяло отправят към трудното справяне на днешния човек със света и с другите.

Разбира се, романите със самотни жени –главни героини,не са рядкост в европейската традиция. Самотата обяснява поведението на персонажи като Джейн Еър или Ема Бовари, за да стигнем до самотната неомъжена героиня на Хелън Филдинг. Различното при Хъниман обаче е, че самотата не е просто плод на стечението на обстоятелствата, които не са позволили на героинята да се впише в някакви кръгове, а по-скоро е продиктуваната от характера й изолация. Героинята не само че не търси другите, тя е убедена, че няма нужда от тях и че общуването е въпрос на мисъл, която ти минава през главата и която тръгваш да реализираш. Неслучайно тя опитва да си съчини една любовна история с музикант, когото е харесала. Нещо повече, всичко, което може да уязви самотника – приказките на околните, подигравките, страненето им, явното изключване и отхвърляне, не докосват Елинор Олифант. Тя е като бетонирана и по своеобразен начин силна в асоциалността си.

Въпреки това обаче романът не е за предаването и оставането в асоциалното, а е за бавното и трудно себенадскачане, за волята да обелиш защитните кожи и да се оставиш на контактите с един случаен възрастен човек, който ти е задължен за помощта; с една възрастна жена, в която можеш да видиш майка си и това да те върне към емоциите;с един мъж, който с цялата си непохватност може да ти стане приятел и да бъде нещо, което започва да пълни света ти.

Гейл Хъниман определено е писателка, която има вкус към психологизма, която умее да рови в душата и да прави запис на преживяванията. Не казвам, че в романа й няма история, която интересуващите се читатели могат да следят, но централно в него е като че ли бавното повествование, което преобръщаедна личност и я форматира по нов начин. Затова и този определено много силен дебют обещава раждането на писателка, която с прозрение и нюансирано ще може да говори за съвремието ни.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори