Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

1968-smazvaneto-na-prajkata-prolet-angel-filchev_ciela

Смазването на Пражката пролет



spk

Книгата на Ангел Филчев 1968смазването на Пражката пролет“ в ново, допълнено издание по повод 50-годишнината от нахлуването на варшавския договор в Чехословакия

Чехия и Словакия са места на свободата. Постепенно осъзнавам истината в това малко гръмко твърдение, докато прелиствам новото издание на „1968: смазването на Пражката пролет“ от нашия историк Ангел Филчев. Републиката на Масарик от 1918 г., чешко-моравското въстание срещу нацистката окупация и предварително обречената борба за демократична парламентарна система до 1948 г. са само първите действия в една дълга историческа драма. Следват опитът за социализъм с човешко лице и нахлуването на войските на Варшавския договор, за които става дума в тази книга. После идва редът на Вацлав Хавел, „Харта 77“ и Нежната революция. Ако трябва да се върна още назад в историята, ще стигна чак до 1618 г. и славната Втора дефенестрация1 на австрийските посланици в Чешкото кралство. Годините, завършващи на -8, винаги са съдбоносни за Бохемия. Мястото на Прага и Чехия в стремежите към свобода в Централна и Източна Европа не може да се надцени. Четейки, мисля какво щастие е, че съм имал възможността да се докосна до този леко ироничен, но недвусмислен и чисто чешки вкус към справедливост чрез една кратка, но вдъхновяваща среща с Карел Шварценберг през 2015 г. и чрез текста на Хавеловата пиеса „Протест“ тази есен.

Свободата обаче си има цена. И книгата на Ангел Филчев показва размера на тази цена в подробности на над триста страници. Изданието на „Сиела“ от 2018 г. включва повече материал в сравнение с предишната версия на тома – вече почти неоткриваемата книга под заглавие „Горещото лято на 68-а“, публикувана от фондация „Д-р Желю Желев“ през 2013 г. Допълнителна стойност на този труд и в двете му версии придава фактът, че като студент авторът се е намирал в Прага през 1968 г.

Особено ценно е, че историкът обръща подробно внимание на ролята, изиграна от българския диктатор Тодор Живков, НРБ и Българската народна армия при потъпкването на чехословашкия опит за еманципация от Източния блок. Книгата на Филчев се допълва чудесно с „Чехословашки дневник“ на о. з. полковник Трифон Ангелов. Бележките на тогава действащия офицер и съвременното историческо изследване показват различни видими страни на едно и също историческо събитие, в което, за съжаление, България също има своята роля. Подзаглавието на старото издание на изследването от Ангел Филчев беше: „Пражката пролет, братската помощ и НР България“. Както гласеше един (отдавна заличен) розов графит: „България се извинява!“ Спомням си, че чешкият отговор на нашия графит беше едно лаконично: „Благодарим!“. Чехите не обичат глупости, но са учтив народ.

1968: смазването на Пражката пролет“ съдържа много от черния хумор, нетипичен за исторически труд, но така необходим за разказването на всяка централноевропейска, а особено чешко-словашка история. Като започва от анекдота за „чешкото нападение срещу СССР“ и минава през въпроса „А защо България изобщо се намесва?“, изследването демонстрира абсурда на нашествието, оправдано чрез циничната съветска доктрина за ограничен суверенитет на страните в СИВ и Варшавския договор.ь

Книгата има много ясна композиция от две части – първата проследява отношенията между Чехословакия и СССР, а втората – България и изобщо другите страни от Варшавския договор, като във всяка от двете части следва хронологично изложено развитие на събитията.

Филчев прилага в текста си множество разнообразни документи от съветски, български и чехословашки произход. Използва ги, за да изгради от тях представата ни за цялостния ход на събитията – с предистория, развой и (значително по-кратки) изводи. Разговорите между основните действащи лица по високите етажи на българското и съветското управление и настроенията на комунистическите бюрократи съставляват значителна част от изложението. Читателят може да долови атмосферата в правителствените кабинети, а сетне да схване и целия неизбежен хаос, объркванията, грешките, дори швейковските, често трагикомични ситуации, неизбежно възникващи при подготвянето и провеждането на голяма военна операция така набързо.

Над всичко остава обаче впечатлението за прекършването на един опит за свобода. Докато в Щатите хипитата се борят срещу Виетнамската война, отдават се на сексуалната революция и се подготвят за Удсток, Чехословакия се оказва изправена пред нашествието на собствените си „съюзници“. Тук и там има спорадични жестове на съпротива, населението разменя или маха пътните табели, някой и друг гражданин размахва безсилен юмрук срещу танковете на „братските“ държави. Има и жертви (не може да забравим Ян Палах), но този път съветското командване си е научило урока и поне се опитва да спази някакво приличие. За разлика от 1945 г. и 1956 г. ексцесиите са сведени до минимум… или поне до минимума, възможен за „славяни“, нахлуващи сред централноевропейци.

Книгата включва и разкази за обратната страна на събитията – например гибелта на прекалено доверчив български войник в пиянска компания местни словаци. Историята на една окупация винаги преминава с всякакви епизоди и добросъвестният автор не пропуска тези подробности.

1968: смазването на Пражката пролет“ е пълноценно и задълбочено изследване, написано с едновременно достъпен и изискан стил. Наблюдателността на Ангел Филчев стига дори до микрофакти като правописа на съветския диктатор Брежнев, но никога не изпуска от фокус целостта на историческия фон. Книгата заслужава внимателен прочит и прави чест на нашата професионална историография.

1 Буквално: изхвърляне през прозореца.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори