Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

tri-yabalki

Три ябълки и много магия



nfcИма някаква магия в начина, по който тази книга въздейства на читателската публика. „Три ябълки паднаха от небето“ се появи на пазара тихо, без фанфари и реклама, но внезапно се превърна в събитие. Дори оглави класацията на „Хеликон“ в раздел „Художествена литература“. Подобен внезапен успех обикновено е отреден за жанрови бестселъри и нашумели западни романи, а не за малки тънки книжки, посветени на забравено от Бога арменско селце.
Три ябълки паднаха от небето“ е първата книга на Нарине Абгарян, преведена у нас. В Русия, където тя живее и пише, това е най-слабо известната й книга. Абгарян започва „кариерата“ си като блогър. А това, която я превръща в звезда в родината й и й носи награди и слава, е детската автобиографична повест „Манюня“. Тя е адаптирана за театър и кино, получила е почти всички възможни награди за литература в Русия, преведена е на много езици. Още с появата на „Манюня“ академичните литературни среди в Русия откриват, че се е появил писател, който притежава уникален лингвистичен талант. Изследвания на водещи литературоведи са посветени на заигравките с езика в тази уж детска повест.

Три ябълки паднаха от небето“ е заявката на Абгарян за влизане в голямата световна литература. Това е роман, измамно кратък, по-малък от 200 страници, който се чете като тритомна сага – бавно и дълго. Още в началото става ясно, че книгата е отговор – елегантен и ненатрапчив – на „Сто години самота“ на Маркес. Ключът към потвърждаване на това усещане е поставен точно в средата на книгата. Думите „сто години самота“, иначе семантично неразривно свързани с повествованието, са с удебелен шрифт, за да не бъдат подминати. Поставянето им в центъра не е случайно. „Три ябълки паднаха от небето“ е огледално изображение, пълен контрапункт на великолепната творба на Маркес. Противоположна само в символичен план, разбира се, защото романът на Абгарян е пълен със също толкова много поетика и магически реализъм. Използвани са дори директни препратки в образността – тънките китки на циганите; детето, предсказващо бъдещето, и още много други, които няма да преразказвам, за да не отнема от тръпката на откривателството. Някои от тях са преки символни заемки, а други – обърнати кодове.

В „Три ябълки паднаха от небето“ дори времето е обърнало хода си – започва с желание за смърт и завършва с раждане на живот. Пълен обратен кръговрат, уж невъзможен, а всъщност приказно-реален. Младите умират, но старите раждат в някаква нова парадигма на безкрайността на живота. Този парадокс, магичен и невъзможен сам по себе си, всъщност звучи съвсем естествено. Отново се натрапват сравненията със „Сто години самота“, където финалът на книгата е символичен финал на живота.

Подобно на Маркес, Абгарян назовава героите си по специфичен начин. Фамилните имена в малкото селце Маран са проследими до първоначалния им произход, родени са от реални случки и носят вторични значения, които ги допълват. Обясненията на произхода им стават повод за ново завъртане на спиралата на малките истории, които изграждат цялата картина в романа.
Името на арменското село, забутано между планините, също има специфично звучене – „маран“ означава „изба“, място за съхранение на зимнина, на храна за трудни времена. То съхранява живота, когато някъде наоколо, в безвремието, се случват всякакви катаклизми. Оцелява след библейски напасти – глад, насекоми, земетресения. Смалява се, но оживява. Пулсира непрекъснато, изтощено, но живо. Селцето е символ на родовата памет, която не признава националности и времена, а е част от генетичното наследство на всички хора на земята.

Магическият реализъм на „Три ябълки паднаха от небето“ е примесен с изключителна поетика на езика, запазена и след превъзходния превод на Емилия Л. Масларова. Тази ритмика, която се забелязва в структурата на книгата, се повтаря и на езиково ниво. Без излишни слогове, без тежки изречения, но с усърдието на повтарящ се пулс, се подреждат думите в книгата. Простички, уж безкрайно познати, а танцуващи в нова мелодика.

Книгата е като кукленска къща – поглед отгоре едновременно върху малките клетчици на живота в селцето. Когато Абгарян задържа погледа си върху нещо, хората внезапно оживяват, минават от една история в друга, свързват се в пространството някъде и някога, подчинени на безвремието.
Трудно е да се определи историческият момент, в който се развива действието, защото идеята за безвремието е много важна – кръговратът е вечен. Има маркери, които определят епохата, вмъкнати са понятия от миналото и от съвремието, които подсказват, че читателят наблюдава нещата от своя отрязък от вечността. Но те са толкова малко и незначителни, а и без отношение към тъканта на действието, че търсенето и отбелязването им стават безпредметни. Нито технологиите, нито политическите и социалните отношения белязват по някакъв начин живота в Маран. Когато бъдещето е по-лесно за разказване от миналото, не държиш часовници и календари у дома.

Три ябълки паднаха от небето“ е много женска книга. Не защото трябва да бъде четена от жени, а защото е пряко свързана с онази част от живота, която по традиция е запазена за пазителките на огнището. Храна, билки, предсказания, смърт и раждане – от пещерни времена това са женски територии. И жените читателки очевидно се поддават на тази атавистична магия. Всички отзиви за книгата досега са свързани с усещания и емоции – чистата сила на жената. Невъзможно е да се разкаже с помощта на разума и анализа този сюжет – мъжките оръдия за разбиране на света са неприложими. Сякаш не четеш роман, а притча. При това не с поучителен край, а като безкрайна метафора, в която са вплетени първичните ценности. Това донякъде обяснява магическото въздействие на романа. Но задължително трябва да се отдаде дължимото и на дълбокия талант на Абгарян да разкаже не сюжет, а история, при това естествено, леко и топло. Съчетанието между интересна романова структура, гъвкав и богат език, свобода на въображението и романтично-жив реализъм е точната рецепта за добра литература.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори