Портал за книги, четене и литературна критика

Всичко за книгите

дамски романи

Успешната формула при „дамските“ романи



Stolichna1Дамските романи са съпътствали романтичната част на човечеството, откакто литературата е излязла от манастирите. В продължение на векове невинни девойки са откривали тайните на прохождащата любов между кориците на романтични четива, а зрели дами са запълвали недостига на семейно щастие със сълзи, изплакани над сантиментални романи.
Днес така наречената „женска литература“ не е загубила очарованието на чистата емоция и поради факта, че задоволява първични нужди, не е надраснала онази ренесансова и викторианска еднофокусност, съсредоточена само върху любовта във всичките й форми. И с малко лукс или загадки за разкош.

Спечелилите три книги в категория „Дамски романи“ на конкурса „Моята любима книга 2016” – „След теб“ на Джоджо Мойс, „Обречена на теб“ на Силвия Дей и „Ще се видим в Париж“ на Мишел Гейбъл, са типични представители на различни разклонения в жанра – драма, еротика, исторически. Общото между тях е задължителната формула – „зараждаща се любов – препятствие – консумирана любов“. Тази непрестанно повтаряща се в дамските романи парадигма е точно това, което ги причислява към жанра. Това търсят читателите, получават го все едно и също, само оцветено в различни нюанси – люшкания между сдържана интелектуалност, семейна сантименталност, открита еротика.

Разликите са не в образите – те си приличат до степен, в която можеш спокойно да извадиш героинята от едната книга и да я впишеш изцяло в другата. Не са и в посланието – то винаги е едно и също: „любовта побеждава всичко“. Само детайлите са различни, степента на задълбоченост и донякъде, само донякъде, езикът.

Прави впечатление, че две от трите книги – „След теб“ и „Обречена на теб“ – са продължения от поредици. Огромният интерес към тях подсказва, че предхождащите ги томове също са се радвали на голямо читателско внимание. Като имаме предвид, че „Обречена на теб“ е пета в поредицата си, това прави едно огромно количество издания, които са спечелили не просто интерес, а и са запалили читателките си да следят появата на продълженията.

След теб“ на Джоджо Мойс е книгата, допълваща историята на Луиза Кларк и Уил Търнър. Трагичната първа част – „Аз преди теб“ – беше истинско явление. За нея се говореше активно дълго след издаването й. Филмът по нея по-скоро добави към славата на романа, не го измести. Затова успехът на „След теб“ беше до голяма степен очакван. Само че за разлика от първия роман на Мойс, вторият излиза от трагичната атмосфера и повтаря споменатата вече формула с очаквано щастлив край. Вероятно точно затова звучи клиширано и предвидимо. Мойс се е почувствала длъжна да затвърди обвързването на двата сюжета и е заложила на викторианското правило за появата на очаквано-неочаквана фигура, толкова обичано от сапунените сериали днес. Дъщерята на Уил Търнър, изникнала сякаш от нищото след смъртта му, е спойката на сюжета – едновременно за романа и за цялата поредица. Луиза открива любовта, открива смисъла на семейството. Въпреки липсата на Уил, продължава да се грижи за него чрез дъщеря му. Това обаче не носи нищо ново, не води до развитие на образите, не подсказва порастването им. „След теб“ няма силата на „Аз преди теб“ – нито като фабула, нито като плътност на образите.

Обречена на теб“ на Силвия Дей е роман комикс, на който дори не са му нужни илюстрации. Пета финална част от поредицата „Кросфайър“ – протяжна сага за една любов между двама свръхбогати, свръхкрасиви и свръхнеправдоподобни представители на висшето общество в САЩ. Романът е журнален и благопристоен вариант на онази книжна вълна, стартирала с малките книжки на „Арлекин“ и извисила се до неестествени размери в „50 нюанса сиво“. Лукс, секс, още лукс, малко сълзи и интриги – това е кратичкото описание на сюжета. Подобни книги се четат едновременно лесно и трудно. Лесно, защото спокойно можеш да прескачаш реплики – те не носят нищо, освен допълнителни редове. Трудно, защото е мъчително да преминеш през над 400 страници, без да има какво да закачи вниманието ти. Еротичните сцени са буквални до порнография, разговорите – празни, интригата – изкуствена. В предходните томове на поредицата са се вихрели страсти, тайни, изскачащи от записките на психиатри, убийства и предателства. Последният том, за съжаление, е само разтеглен епилог, заемащ дебел том, вместо няколко странички. Но сребристата му корица е най-хубавата от поредицата.

Най-интересната от трите спечелили книги е „Ще се видим в Париж“. Тя е и единственият самостоятелен роман, без връзка с предишен сюжет. Още в „Парижкият апартамент“ Мишел Гейбъл демонстрира слабостта си към историческите загадки. Този път е заложила на литературно-изследователско пътешествие от наши дни до началото на 20. век. Реалният исторически образ на херцогиня Марлборо става основен герой в трислоен сюжет, изграден по познатата вече формула на дамските романи: любов – загадка – щастлив край. Но покрай централната героиня в повествованието влизат освен това и Едит Уортън, Марсел Пруст, Уинстън Чърчил. В този роман и езикът, и дълбочината на образите, и до известна степен фабулата са извън познатите рамки на литературата тип „розов роман“. Необичайната връзка между трите жени от три различни епохи – Гладис, Пру и Ани – не е клиширано повторение на типичните „женски“ истории. Става дума за еманципацията и постепенната феминизация на света, но без дидактичност и крайности. Пресъздаването на бел епок, на бурните 70 години от 20. век и на хаотичната съвременност едновременно предполага доста по-сериозно писателско усилие и проучване, в което Гейбъл отдавна се е доказала като майстор. В този роман тя е преодоляла недостатъците на „Парижкият апартамент“, успяла е да постигне единство на наратива. Книгата е увлекателна и познавателна, макар и на едно не много задълбочено ниво. Любовта обичайно побеждава накрая, при това едновременно в няколко епохи.

На финала е някак редно да се отбележи факта, че две от спечелилите книги са на издателство „Софтпрес“, което очевидно е улучило точната рецепта за подбор на дамски романи, които стават любими на читателската публика.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори