Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

Съпругата

Феминистка, но не лозунгова



spk„ Съпругата “ е втора поява на Мег Уолицър на български език. И ако „Белжар“ (издателство „Сиела“, прев. Ангел Игов) като че ли мина незабелязано, макар и да ставаше дума за превод на много популярна и талантлива американска писателка, „ Съпругата “ (издателство „Колибри“, прев. Надя Баева) има всички шансове да бъде прочетена, до голяма степен и заради нашумялата екранизация по романа с участието на Глен Клоуз. Но както и в първия случай, и сега книгите на Уолицър имат своите собствени литературни достойнства и създателката им с основание може да бъде причислявана към кръга на писателките, които формират днешното „женско“ писане.

„ Съпругата “ спокойно може да бъде определен като феминистки текст, доколкото проследява положението на жените през 60-те, анализира типични женски стереотипи и предлага една интересна трактовка за обичаната от феминистките тема за талантливата спътничка в сянка, която винаги стои в основата на мъжкия успех. Въпросната тема занимава много писателки и изследователки, които в музите на творците виждат жената, благодарение на която съответният „мъжки гений“ е изградил кариерата си. Най-често споменаваните имена в това отношение са на Джеймс Джойс, Скот Фицджералд, Жорж Батай. В биографията „Нора“ на Бренда Мадокс например се обсъжда фигурата на Нора Джойс като вдъхновителка на Джойс в чисто творчески план, но и като умна, стабилна жена, която е успявала да удържа Джойс в нормалното, а и не на последно място – била е и неговата връзка с Ирландия, която къде имплицитно, къде експлицитно белязва творчеството му. В „Дневник на сътворението“ пък Нанси Хюстън обяснява как и Фицджералд, и Батай са имали навика да вграждат в текстовете си фрагменти от писма, дневници и непубликувани творби на своите съпруги. По тази причина Зелда Фицджералд със своята лудост и нереализираност е превърната в голямото обвинение към мъжете писатели, които по един твърде егоистичен начин експлоатират таланта на жените си и не им дават поле за лична изява. В този смисъл „ Съпругата “ може да се чете като реплика на подобна съдба, но вече в един по-късен период, който свързваме с постепенното осъзнаване на жените и желанието им да избягат от съдбата на „нямата“, макар и не по-малко талантлива „сестра на Шекспир“, ако се позовем на Вирджиния Улф.

Но ако съдбата на много талантливи жени през вековете е била зависима от мъжете до тях, през 60-те свободният избор, за който говори Симон дьо Бовоар във „Вторият пол“, вече не е бил толкова труден. Затова и „ Съпругата “ е някак приглушена книга, тя не е манифестно обвинение, защото показва въпросната муза и като разрушителка на първия брак на съпруга си; и като страхлива да поеме съдбата си в свои ръце и да има участта на самотните борещи се жени, които трябва да пробиват наравно с мъжете и да търпят скептицизма им по отношение на своя талант; и като първоначално доволна, успокоена, удовлетворена от „живота в кухнята“. Нетърпимостта й идва по-късно и тя е донякъде плод на наранена гордост (заради изневерите на съпруга), а донякъде и завист, че съпругът й получава неочаквано голямо писателско признание, което й дава да разбере какво всъщност е загубила.

Накратко, образът на съпругата не е рупор на феминистки идеи, а е доста сложно изграден, в него се събират възможните посоки, които би могла да поеме една жена с всички плюсове и минуси от това, и тъкмо тук се крие големият успех на Мег Уолицър. Защото в двойствеността и на образа на героинята й, и на поведението й се снемат сложните избори пред жените не само през 60-те, но и в следващите десетилетия.

Мег Уолицър, „ Съпругата “, прев. от английски Надя Баева, изд. „Колибри“, С., 2018, 262 стр.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори