Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

бербатов

Центробежен Стоичков и центростремителен Бербатов



Без никаква връзка със Стоичков и Бербатов наскоро се отдадох на черни (и не крайно основателно) мисли. Естетиката е мъртва, казах си, изкуството не е нищо повече от маркетинг и всичко може да бъде разглеждано основно през призмата на пазарния си смисъл.

Не би било трудно да бъдат вкарани точно в тази парадигма двете автобиографии, които бяха сензацията на декември – „По моя начин – Димитър Бербатов“ и „Христо Стоичков – историята“. Техният абсолютен, внезапен, стопроцентов пазарен успех е гарантиран още при планирането им. Но това е само повърхностно впечатление.
Ако има безспорни победи и победители в България, то те са именно на футболния терен и са свързани именно с тези две личности. Затова и фактът, че има две полиграфически издържани, професионално написани и добре маркетирани книги, посветени на Стоичков и Бербатов, е важно събитие.

Бързата реакция на читателската публика не беше неочаквана. По принцип биографиите на успелите хора, независимо от сферата им на изява, се търсят и четат дори от обичайно нечетящи. Функцията на мемоаристиката е мотивационна, търсят се рецепти за повторение на успеха, гаранции за избягване на житейските грешки. Най-вече се търси интимно и лично общуване с личността, на която е посветена биографията.

И затова е особено важно как е подреден светът, който очаква читателя там.

Не съм фен на футбола, нито на обожествяването на спортистите. Затова се изненадах от себе си и от начина, по който бях въвлечена в тези две истории, така еднакви и така различни една от друга.

В чисто книжен план, извън социално-психологическия ефект, това са двойнствени артефакти. Те съчетават в себе си личностите, чийто живот е описан, но и майсторството на съавторите, пресътворили го в слово. Безспорно Владимир Памуков, който е оформил текста на Стоичков, е един от най-добрите спортни журналисти у нас, при това пишещ журналист, боравещ със словото отдавна. Неговият подход в съавторство със Стоичков е доказателство колко е важно авторът на един текст да има професионално отношение към думите. Официалната биография на големия ни футболист е стегната и добре структурирана книга, с вътрешна динамика, която надхвърля обикновеното животоописание. Памуков е успял едновременно да запази характерността на езика, с който говори от първо лице познатия по цял свят хлевоустник, но и да го обуздае и да го „олитератури“, така че да избегне противоречието между четене и слушане, тази вечна дилема.

Найден Тодоров – единият от съавторите на биографията на Бербатов – е не по-малко умел в спортната журналистика, но очевидно му се е наложило да се съобразява с доста повече фактори. Вероятно наличието на двама съавтори (по книгата е работила и изпълнителната директорка на фондация „Бербатов“ Димитрина Ходжева) освен основния субект на биографията е обусловило донякъде малко по-неовладяната бъбривост на втория текст. Особено когато се четат паралелно, неизбежно се усеща свръхдетайлизирането при Бербатов, вмъкването на подробности, които не са чак толкова съществени за основната цел, влизането в онази спирала на взиране в дреболии, която е риск за всеки разказвач. Това овкусява текста, но малко прекалено, сякаш подправките са предозирани.

Наличието на официално обявени съавтори е едно от достойнствата на тези две биографии. Често и не само у нас истинските автори на подобни текстове са скрити, остават в сенките. Този риск и в двата случая е избегнат и това създава предварително усещане за искреност, за пълно разголване, за безкомпромисна честност.

И някъде оттук започват същностните разлики. Формални, структурни или дълбинни, те всъщност не са характеристики на текста, а на личностите, които текстовете описват. Това е големият риск на биографиите – литературните особености на мемоара се превръщат в отличителни белези на хората, запаматени в него.

Ако съдим само по текста, то Стоичков е обран и стегнат в наратива, езикът му е добре структуриран, динамиката на разказа е вътрешна. Бербатов пък си служи с хъшлашки език, имитира разговорна реч в писаното слово, стои хаотично и разпиляно. Фокусът на разказа също е различен в двете биографии – Стоичков разказва себе си чрез другите, рисува фигурите в живота си и очертава собствения си силует чрез тях. Бербатов наопаки – говори за себе си, другите хора са сенки в нишката на разказа му.

Публичните личности, които са субекти (и обекти) на тези биографии, създават точно обратното впечатление. Това противоречие между изграждан досега имидж и запечатан в текст нов образ е една от причините и двете биографии да са толкова интересни за четене – поднасят ни практически нови хора за опознаване. Имаме един центробежен Стоичков и един центростремителен Бербатов. Това е заложено още в предговора – Стоичков е автор на собствения си предговор и оттам тръгва разказът. При Бербатов историята тръгва от високо – лично сър Алекс Фъргюсън е автор на предговора, очертаването на личността на футболиста започва стремително и със замах. Уж без особена връзка, но дори рекламите в двете биографии подчертават това различие – Бербатов рекламира собствената си фондация, а биографията на Стоичков е подкрепена от куп сериозни фирми, разположили реклами на вътрешната страна на кориците.

Интересен паралел се очертава обаче още в самото начало – и двамата стартират пътя към мечтите си от връзката с дядовците си. Случайна прилика, но толкова подчертано еднаква. И точно като живота – мечтите са различни (Стоичков мечтае за Златна топка, а Бербатов – за Манчестър юнайтед), а пътят към тях стартира от една и съща точка.

Финалът – засега – е известен на всички. Детайлите и подходът към тях в двата текста нямат нужда от анализ, а от четене. Истински се радвам, че ми попаднаха и двете книги, продължавам да се изненадвам от силния си интерес към тях. Вярвам, че не само футболните фенове са подходяща публика за тези биографии.
И нищо чудно – след увлекателната книжна основа – скоро да се появят и филми за големите ни спортисти. Има добър материал за тях.

 



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори