Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

momchil

„Пресечната точка между живота и смъртта е сънят“ – „Последната територия“ на Момчил Николов



nfcЗа най-новия (още непубликуван) роман на Момчил Николов „Последната територия

Има една фраза на Анна Ахматова: „Няма нищо по-скучно от чуждите сънища“. Книгата на Момчил Николов я опровергава изцяло.

Този огромен роман – 630 страници – е пълен със сънища. Изграден е върху тях, без да е сюрреалистично бълнуване. Напротив, границата между науката и фантазията е добре балансирана. Точно толкова, колкото е необходимо, за да повярва читателят в реалистичността на утопията.

Роман на границата между психологически и сюрреалистичен трилър, с елементи на фентъзи и с вкус на антиутопия. Привидно противоречиво съчетание на дълбоко разбиране на човека и пълна липса на вяра в него.

Поради сложната структура, следваща необичайна логика, сюжетът е труден за кратък преразказ. В крайна сметка историята се свежда до това как хората започват да управляват сънищата си – доброволно, терапевтично, но и без волята да поемат отговорност за собственото си поведение в будно състояние. Едни сънуват, а други проникват в съня им и това променя целия свят.

Двама са главните герои в романа – българинът Николов и каталунецът Маноло. Единият – с тежък личностен проблем, свързан с душевен дисбаланс, а вторият – с тежък физически проблем, който е преоформил и съзнанието, и подсъзнанието му. Вдълбаването в биографиите, във вътрешните им светове, в мотивацията зад това, което са и в което се превръщат, е основната тъкан на романа. Брилянтно изградени психологически портрети, които дават основание да се подозира продължително и почти професионално проучване на темата.

Този факт обяснява и дългото изчезване на Момчил Николов от литературната сцена. За „Последната територия“ очевидно е било нужно дълбочинно изследване, отнемащо изключително много време и изискващо пълна отдаденост. Невъзможно е без професионален курс по психология и психиатрия да се опишат така достоверно и дълбоко девиациите и поведението на хора с психични разстройства. Разказът от първо лице за ежедневието и отношението към света на човек с дълбоко обсесивно-компулсивно разстройство – Николов – е и литературно постижение, и професионален психоаналитичен разрез едновременно.

Последната територия“ е книга, която излиза извън стандартната ни представа за българска литература. Няма ги основните маркери, които да й придадат онова типично балканско звучене, чрез което разпознаваме безпогрешно родното. Няма носталгия към традиционното минало, няма стилизирана патриархалност, нито реваншизъм за някакво близко или далечно минало. Дори единствената „мутра“, която се появява като третостепенен герой в романа, е сърбин.
Момчил Николов е майстор едновременно в създаването и пресъздаването на различни светове – фикционални и реални. Барселона и София – двата града, в които е ситуирал действието – са пресътворени с възможно най-автентичната си атмосфера. Тази реалистичност води до пълно доверие у читателя, на когото му се налага да проникне впоследствие и в напълно измисления свят на сънищата и да повярва и в него.

Същият подход – реалност като патерица за доверие към фикцията – е използван и при образите. Живите хора са наистина живи, добре мотивирани, разпознаваеми като типажи и без сривове в психологическата достоверност. Когато си изградил реалността толкова убедително, не е сложно да накараш читателя да повярва безусловно и на фантазията.

На няколко места в романа има полускрити подсказки – препратки към исторически събития, които дообясняват косвено сюжета. Има ключови световноизвестни личности като Юнг, Оруел и др., свързани с тематиката, които се появяват като част от тъканта на разказа, привидно случайно, но всъщност преднамерено. И ако читателят иска нещо повече от историята, скрита между кориците, трябва да порови за информация допълнително. Или да посънува малко.

Тук се появява идеята за сънищата, за територията Бел Епок (името не е избрано случайно, това е златната епоха на Европа). В романа така е наречен фантасмагорично-невъзможният свят, създаден от фантазията на Николов. Една от сериозните трудности при измислянето на несъществуващи светове е свързването им в едно цяло така, че читателят да види същото като писателя. В тази част Николов също е проявил майсторство. Без спадове в достоверността, без пропуски в целостта, лаконично, изчистено, но и богато – словесна картинност, която прави директна връзка с въображението на читателя. Би било добре, ако издателство „Сиела“ предложи в окончателния вид на книгата и илюстрации. Някак естествено е светът, създаден от въображението на писателя, да получи визуализация. Не защото не е достатъчно добре нарисуван с думи, напротив. Въпрос на цялост е.

Изненадата на романа идва накрая – в 20-те страници на последната глава, която съдържа в себе си антиутопията. 600 страници дълбаене навътре в човека, които подготвят за 20 страници кошмарна визия за човечеството. Шокът от тази неравномерност е твърде силен, за да бъде приет безрезервно. Идеята за консуматорското общество, което стига до своя антипод – отказа от консумация, е много благодатна. Заслужава повече от сухо описание, колкото и логически обосновано да е то. С антиутопиите може да се спори, даже е задължително, но когато вътрешният спор на читателя лесно преборва аргументите на автора, значи нещо не е достатъчно. На финала, чак тогава, се появява усещане за недовършеност и непълнота. И малко се губи достоверността.

В крайна сметка книгата е за това как се раждат религии, как възниква вярата, как хората обитават едновременно външния и вътрешния си свят. И същевременно е за смъртта на вярата, на човешкото, на реалното и на фантасмагоричното. Пресечната точка между живота и смъртта е сънят, а точно това е територията, която е изследвал Николов.

Навярно след края на книгата читателите ще очакват да видят Бел Епок в съня си. Не всяка книга се преселва в личното пространство с такава категоричност. „Последната територия“ го прави. Книгата е събитие. Трябва да бъде преведена и на други езици, тя е част от световната литература.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори