Портал за книги, четене и литературна критика

Всичко за книгите

Под бадемовото дърво

Източни истории – западен разказ



Stolichna1

Бежанци, талибани, екзотични култури, руска класическа литература, щипка политика, пътуване (буквално и символично) между Европа и Азия, женски права и патила, интересна, но ненатрапчива композиция, умело и умерено заиграване с жанровете… – „Под бадемовото дърво“, дебютният роман на британската писателка Лора Маквей, сякаш въплъщава съвършената формула за съвременен бестселър.

15-годишната Самара разказва увлекателно и сладкодумно за необикновеното пътуване на своето семейство с Транссибирската железница някъде през 90-те години на ХХ в. в търсене на щастие и свобода. Азита, Дил и шестте им деца са избягали от режима на талибаните в Афганистан, но не са точно бежанци. Те пътешестват напред-назад по най-дългата жп линия в света в търсене на място за усядане, знания, себепознание, зрелост.

Комунистическите идеали са събрали родителите в студентските им години, а любовната им история от първия миг е изтъкана от политика, романтика и перипетии, достойни за всяка източна приказка. Гражданската война след оттеглянето на съветските войски ги прогонва от Кабул в родното село на Дил, високо в Хиндукуш. Превратностите на историята ги застигат и там – непокорното семейство отказва да търпи издевателствата на новата ислямистка власт и поема през планините към по-добър живот.

Така Омар, който следва кореспондетски курс по инженерство, Ара, която мечтае да стане прочута певица в Париж, Джавад – бъдещ ветеринар или сафари гид, Самара, която препрочита „Ана Каренина“ в оригинал и някой ден ще бъде учителка или писателка, Малкия Арсалан, който вече не е толкова малък, и бебето Ситара се озовават в ничията земя на влака, очаквайки модàр и бабà да вземат най-после решение за бъдещето им. Насърчавана от кондуктора Наполеон, Самара се заема да опише семейната сага, която е и историята на съвременен Афганистан.

В далечната си младост, от която са останали връзка писма и няколко неясни снимки, скрити под едно бадемово дърво в Кабул, мама Азита, татко Дил и чичо Арсалан са били войници. Чии униформи са носели? В името на какво една любов е трябвало да умре и да покълне друга? Какво си шушукат роднините и познатите по кьошетата? Какви страшни семейни тайни е забулила романтичната история на семейството? Кои са (били) те? Кои са техните приятели и врагове днес? Коя тогава съм аз?

Такива въпроси се блъскат в главата на едно момиче на прага на женствеността, което трябва да пресъздаде с думи своите близки, за да продължи напред: чичо Арсалан, когото са намерили обесен на бадемовото дърво в двора на жълтата къща, леля Амира, прокудена преди много години в далечната Москва, Омар, който е отишъл да се бие в планините. Трябва да разкаже за модàр, за бабà, за повярвалия в истината на талибаните Джавад, за красивата Ара и за себе си – невинната Самара, която е вярвала, че добрите хора не са способни на насилие.

С помощта на парите, заровени преди десетилетие от майка ѝ под бадемовото дърво, и с много находчивост и късмет, една различна Самара е избягала от Афганистан, преминала е няколко държавни граници и е пропътувала без билет почти целия път от Новосибирск до Москва (3300 км!). На ръба на лудостта, на ръба на изтощенето, на ръба на смъртта. Зад нея са ужасите на войната и един Афганистан, който не може да бъде дом за никого. Пред нея е смътната възможност за ново начало, което дължи на изгубените си близки. Единствената ѝ утеха са литературата и въображението. Защото само да си жив не е достатъчно.

Думата живот и производните ѝ, очаквано, се повтарят с много голяма честота на страниците на романа. Както и думите семейство и щастие. А също и думите оцеляване и бягство. „Под бадемовото дърво“ е изтъкан от всички елементи, които очакваме да чуем в един разказ за бежанци. Дотам, че читателят започва да дебне със затаен дъх поредното нещастие, за да възкликне с облекчение: „А стига, бе!“. Като прибавим към това сляпата вяра, че литературата ще спаси света, и изобилието от мъдри псевдосентенции, подходящи за споделяне в социалните мрежи, романът е сериозно заплашен от повърхностен и неособено ласкав прочит. Историята на Самара просто изглежда прекалено добре конструирана и само една наистина гореща любовна драма ѝ липсва, за да прозвучи като сценарий за холивудски блокбастър.

Неизбежното сравнение с романите на Халед Хосейни като че ли също не би било задължително в полза на Лора Маквей, която сякаш се е опитала да вплете всички възможни „афганистански“ теми в пату-то на дебютния си роман. Ако „Ловецът на хвърчила“ е роман за приятелството, предателството и отношенията между бащи и синове, „Хиляда сияйни слънца“ е книга за женската съдба и за войната, а „А планините ехтяха“ – съвременна семейна сага, то в „Под бадемовото дърво“ има от всичко това, че и отгоре. Тематичната плътност на романа е толкова висока, че на моменти на читателя му идва да го затвори и да промие съзнанието си с някое по-неангажиращо произведение. И все пак продължава да чете.

Защото Лора Маквей е майсторка на композицията: подобно на ориенталска танцьорка, тя владее до съвършенство изкуството на скриването и разкриването, на забавянето и забързването, на напрежението и покоя и успява – при това повече от веднъж – да изненада, дори да шокира читателя, без да го загуби. Нещо повече, тя съумява да изгради богати, задълбочени и затрогващи образи, без да си служи с евтин сантиментализъм. Персонажите ѝ са сложни, пълнокръвни хора, които растат и се развиват заедно с романа. Те успешно балансират между големите глобални въпроси, свързани с политиката, културата и човешките права (нееднозначността на ислямските революции, ролята на хуманитарните организации, съдбата на бежанците, правата на жените, ужасите на войната), от една страна, и, от друга страна, свежия поглед на пътеписа, екзотиката и финия британски хумор (приличат ли си, или не националният парк „Крюгер“ и сибирските степи?). Така животът се преобразява в измислица, която на свой ред претворява живота, за да го направи поносим, а всеки път, когато реалността разбули някой от воалите си, върху лицето ѝ се спуска друг, който на свой ред подканя да бъде повдигнат.

При все че корените му смучат живителни сокове от руската литература (но не само руската, и не само „Ана Каренина“), скритите цитати не натежават и не задължават с нищо читателя. Който може и иска – нека изпита удоволствието от междутекстовите мостове. За другите остава удоволствието от пътуването в два завладяващи успоредни разказа, залагащи на богата палитра от дихотомии: литература – история, въображение – реалност, любов – смърт, свобода – война, женско – мъжко, подчинение – насилие, долу – горе, Изток – Запад, мелодрама – екшън, и в крайна сметка – клише – страст.

А във всичко това са вложени задълбочени проучвания и съвсем не тривиален личен опит (нещо, което като че ли личи далеч по-малко в прозата на Халед Хосейни например). Лора Маквей е израснала в Северна Ирландия по време на размириците от 80-те години на ХХ в., пътувала е в Афганистан, Централна Азия и Русия, била е главен изпълнителен директор на „ПЕН Интернешънъл“ и е работила с младежи, засегнати от войните. Тя несъмнено знае за какво говори в романа си, а то е важно, болезнено и актуално. И същевременно в нито едно изречение, в нито един образ авторката не се изкушава да размаха пръст или да затъне в автобиографичното.

Преводачката Антоанета Дончева-Стаматова умело ѝ партнира с хубав и гладък български език (2-3 пропуска на стиловия редактор дори не заслужават споменаване), подкрепен с авторитета на доц. Иво Панов, консултирал превода и обясненията на персийските думи в текста. Впрочем бележките под линия са точно толкова и точно толкова обстоятелствени, колкото е необходимо, за да се улесни четенето.

Всички бежански семейства си приличат, но всяка бежанска история е изстрадана посвоему. „Под бадемовото дърво“ може да ви ядоса, да ви разпали, да ви разплаче, да ви утеши или да ви осигури няколко часа смислено занимание, което след време да даде неочаквани плодове. Дали ще стане бестселъра, който би могъл да бъде? Зависи от обстоятелствата, повечето от които – извънлитературни. Дали ще даде началото на една солидна писателска кариера? Времето ще покаже. При всяко положение Лора Маквей вдига много високо летвата за дебют и това е достатъчно основателна причина да прочетете този роман.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори