Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

хала

Орловите мостове на Америка



Stolichna1Ако съществува поне една тема от класическия културно-литературен репертоар на Западния свят, която в ни най-малка степен да не е загубила от актуалността си през второто десетилетие на 21. век, то най-вероятно е това да се окаже темата за репресията и бунта. Ако си послужа с митологичната алегория, дала заглавието на романа „Хала“ на Нейтън Хил, то без съмнение идеалът на бунтуването прилича на халата, която е отвличала малки деца, доколкото поне от век насам отвлича мислите на милиони хора по света. Като се започне от възраждането на антиутопичния жанр в литературата и киното (най-известният пример може би е поредицата „Игрите на глада“) и се стигне до спекулациите около т.нар. Арабска пролет и Евромайдан, редовните екодемонстрации или дори родните превъзнасяния около протести, в чиято метонимия се превърна Орлов мост, подобна констатация започва да изглежда самонатрапваща се. Бунтът – скришен и/ или явен, художествено-въображаем и/ или реален, се явява израз на свободомислие или дори като същинско постигане на освобождение от тиранията било на алчeн политически връх, било на безчовечна диктатура, било на хищнически неолиберализъм. Независимо от конкретния образ, който евентуално придобива властовото чудовище, то и сражаващите се срещу него борци за справедливост (природозащитниците, народът, активните граждани и т.н.) неизменно продължават да завладяват публиките като някакъв глобализиран митологичен сюжет.

Хала“ е дебютният роман на Нейтън Хил – писател, на този етап изцяло непознат за българската публика, и в този смисъл той предоставя приятната възможност за четене, необременено от предубеждения или предварителни очаквания във връзка с автора на книгата. Още повече че десегодишният труд по написването на „Хала“ остава най-забележителното събитие в иначе безславната биография на Хил, която няма с какво предварително да развълнува читателя. Тъкмо в контекста на посочените обществено-културни условия обаче сюжетът на „Хала“ трудно би могъл да произведе ефект на оригиналност, доколкото се опира на същите бунтарски митове от 20.–21. век. Такова поне е обещанието, което дава снимката от корицата, въпреки че бунтарската тема всъщност се оказва единствено частица от един опит за обхватна панорама на нравствено-политическите проблеми на американското общество в продължение на повече от половин век. Романът се фокусира върху историята на Самюъл Андерсън, университетски преподавател, мечтаещ за писателска кариера. Неговият еднообразен живот се променя рязко и коренно, когато майка му Фей Андерсън извършва „атентат“ срещу губернатора на Уайоминг: тя го замеря с чакъл по време на кандидатпрезидентските му обиколки. Това слага началото на трудното и болезнено завръщане на Фей в живота на Самюъл, след като е изоставила него и съпруга си преди повече от двадесет години. Постепенно пред читателя се разгръща изпълненият с поврати и травматични преживявания житейски път на майката, в който Самюъл се опитва да отгатне причините зад решението й да напусне семейството. Преследвайки призраците на миналото в търсене на отговори за настоящето, Самюъл трябва да извърши множество болезнени равносметки, които, волно или не, е отбягвал досега и които разпукват черупката, капсулирала го между работата в университета и бягството от реалността в света на компютърните игри. Както става ясно, семейно-личната сюжетна нишка в „Хала“ също така залага на една разпознаваема за читателя традиционна формула: бягащият от миналото герой, който трябва да превъзмогне мъчителните спомени, за да продължава с живота си. Едновременно с разнищването  на разединеното семейство романът подлага на дисекция множество значими социални, политически и индивидуалнопсихологически явления, предполагаемо присъщи на живота на американците. Създава се усещане, че това е един наистина „американски“ роман, доколкото неговата проблематика обхваща най-вече събития и реалии, ползващи се със политическа значимост и мислени във взаимовръзката си най-вече в рамките на публичността в САЩ. Хипи протести от 60-те, брутална полицейщина, битничество и Алън Гинсбърг, консуматорска технокрация, 11 септември, пристрастяване към видеоигри, войната в Ирак, „Окупирай Уолстрийт“: това са все проблематични белези от историята и съвремието на американското общество, които текстът се опитва да подреди и осмисли в цялостен разказ, който прескача постоянно между изобразяването на настоящето от 2011 г. и проследяването на миналото, чиито призраци неизбежно го обсебват с обременителното си присъствие.  Героите на Хил трябва да бъдат в еднаква степен и конкретни личности, и представителни случаи за процесите в обществото и за неговата история. В този смисъл „Хала“ несъмнено представлява един политически роман, който с лекота се вмества в установени нагласи на българската публика, която още от ученическия чин се школува неминуемо да очаква от романа политически коментар и разчертаване на социални типове.

Друг близък до българската литературна традиция и лесноусвоим аспект на книгата е нейният начин на разказване. Въпреки че прескача между миналото и настоящето на персонажите си, повествователната техника на романа остава твърде консервативна, почти лишена от експериментаторство. Всевиждащото повествователско око разкрива без изключение навсякъде и по всяко време всички важни събития от сюжета, както и всички персонажи с всичките им мисли, действия и изказвания. Разказваческият маниер и стилът на текста остават ясни, несложни и логични, което му позволява да бъде четивен и ненатоварващ въпреки епическия обем и обстойната описателност. А нейната щедрост е забележителна: битови условия, социални ситуации, мисловни или емоционални състояния биват разгръщани пространно и скрупульозно с непестеливата педантичност на писател реалист от 19. в. (неслучайно Хил е сравняван с Чарлс Дикенс). Книгата е предназначена по-скоро за читатели, търсещи занимателно и щедро по съдържание, но въпреки това немногозначно и по тази причина разбираемо четиво. Тъкмо цялостната достъпност на романа обаче може би лишава прочита му от интелектуалното предизвикателство на известна загадъчност, която обикновено печели по-опитните читатели, доколкото разтваря пространство за лична интерпретация. Тъкмо поради словоохотливостта на текста персонажите със своите чувства и мотиви остават прекалено прозрачни, а поредицата от сюжетни събития – прекалено разгадаема, за да се породи удоволствието от прочита на едно „трудно“ романово произведение а ла Маркес. А много от по-неопитните читатели дори биха предпочели сборник с разкази, който могат да четат избирателно, или пък направо някое нелитературно забавление, тактично отстъпвайки пред внушителните размери и дикенсовската плавност на „Хала“.

При все своя някак си старомоден изглед романът е пропит с почти всепроникваща ирония (която на моменти може би твърде настоятелно натяква своята очевидност на читателя) и не пести силите си в провеждането на присмехулна и изобличителна сатира на университетското образование, политическия живот, протестните движения, дори и на онлайн гейминга. Макар че нерядко остава по-скоро назидателно-очевидна, хумористичността на романа довежда до разнообразен творчески подход, правещ опит да преплита трагичното и комичното при изобразяването на разломите в сърцевината на едно семейство, но и на една цяла общност. Орловите мостове могат да се мислят и встрани от самопревъзнасящия се патос. И в някакъв смисъл това, което българският читател най-вече би могъл да спечели от прочита на книгата, би бил опитът (далеч не навсякъде успешен) обгърнатото от медийно-морализаторска шумотевица противопоставяне между държавата и протестиращите да се разглежда едновременно със съчувствие и насмешка. Опит за това един от големите митове на века ни – бунтът – да бъде мислен иронично и с оглед на цялата си нееднозначна сложност: една възможност, която кадърно написаният и добросъвестно преведен роман на Нейтън Хил оползотворява далеч невинаги и далеч не безпогрешно.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори