Портал за книги, четене и литературна критика.ВСИЧКО ЗА КНИГИТЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДАВАНЕТО "ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА"

Всичко за книгите

Кървав меридиан

„ Кървав меридиан, или вечерното зарево на Запада“ от Кормак Маккарти



spkРоманът на Кормак Маккарти „ Кървав меридиан, или вечерното зарево на запада“, издаден от „Пергамент прес“ в превод на Станимир Йотов, се появява в българската литературна среда колкото своевременно, толкова и със закъснение. В случая нямам предвид отложеното във времето публикуване в превод на български език на романа, чието първо издание на английски датира от 1985 г. Появата на романа на български е своевременна, доколкото българските читатели вече отдавна познават две от по-скорошните книги на Маккарти: „Тук няма място за старци“ (според първия превод „Няма място за старите кучета“) и „Пътят“, като и двете са претърпели преиздаване. Те представляват (без да се подценява собствената им стойност) добро въведение в тематичните особености и непривичната стилистика на романовото писане на Кормак Маккарти, а покрай това и добра подготовка преди пристъпването към считания за върхово постижение на своя автор „ Кървав меридиан “. Макар и обнародването на шедьовъра на Маккарти да намира почвата на предварително добит читателски опит, появата му остава донякъде несвоевременна. Това е така, доколкото жанрът на книгата – литературният уестърн – по обясними причини е все още твърде слабо познат на българската публика. Разбира се, художествените изображения на Запада и основните елементи на уестърн стилистиката са известни до баналност, но междувременно и до ден днешен основният проводник за навлизането на уестърна в българската култура продължава да бъде киното, поради което последният се възприема преди всичко като филмов жанр. При това жанрът уестърн сякаш най-често се свързва с формите на популярната култура и се третира като „нисък“ или поне наивен жанр на развлекателната индустрия, аналогичен на екшъна или криминалния трилър. За българите може би най-близките до литературния уестърн познати образци биха били отдавна преведените романи на Уилям Фокнър, чието действие се развива в Американския Юг. Отново обаче далеч от нас остава обширният фон от литературни произведения и популярни клишета относно историята на Запада, върху който се разгръща платното на „ Кървав меридиан “.

Американските рецензенти и изследователи на Маккарти обикновено определят романа като антиуестърн или сатиричен уестърн, защото една от лесно доловимите му цели бива развенчаването на героично-легендарния образ на периода от началото докъм средата на 19. в.: времето на голямото разширяване на Щатите в северо- и югозападните части на Северна Америка. Време, през което големи маси от американското население – както обикновените заселници, така и управленските кръгове – изповядват (и завещават на идните поколения) оптимистичната представа за изключителността на американския народ и съдбовното му предопределение да засели, усвои и овладее всички северноамерикански земи. Заселниците се явяват като разпространители на цивилизацията и порядъка, героично преборващи се с дивите земи, беззаконието на неукрепналата държавна власт и варващината на туземците. Именно в тази конфигурация от схващания тогавашните погранични райони – т. нар. Американски Запад или Див Запад – се явяват като пространства, натоварени с особена националностроителна символика. Заселването на Запада многократно и от дълги години се разпознава като една от ключовите фази от формирането на американския мироглед или на т. нар. американски добродетели. Западът е място на изпитанията, където се зараждат, узряват и отстояват специфичните форми на определена американска култура, самостоятелна в своята изключителност и разграниченост спрямо британоколониалното си наследство. В този смисъл уестърнът се превръща в коментар върху самата същност на американския народ.

В перспективата на всичко това започва да се изяснява дързостта на литературното начинание на Маккарти. „ Кървав меридиан “ представлява сериозна сатира на живота в пограничните райони на Американския Югозапад и Северно Мексико от средата на 19. век, насочена към преосмислянето или дори разрушаването на техния оптимистично идеализиран образ. Романовият сюжет проследява скитанията на анонимния главен герой, назован единствено като Хлапето (в края на романа преименуван като Мъжа), който скоро след бягството от родния си дом става част от група ловци на глави. Те са предвождани от безжалостния си главатар Джон Глантън и обикалят Югозапада, за да събират награди от местните власти за изтребването на враждебните индиански племена от околността. Ловците на глави твърде лесно обаче прекрачват границата на почтеността и вместо агресивните туземци избиват безмилостно мирните местни жители единствено за да разменят скалповете им за предлаганите възнаграждения. В тази точка от сюжета мрачният сатиричен залог на романа започва да проличава: самото изобразяване на Запада през персонажа на Хлапето (избрал безпътицата пред собствения си дом, изтръгнал се от корените си, проявяващ особена жестокост и (само)разрушителност) и през сбирщината главорези (които без всякакви морални угризения и напълно безсъвестно ограбват и унищожават невинни хора) създава една силно демитологизирана, потискаща и скептична картина на Запада. Вместо като пространство на формиращите се и разцъфтяващи американски добродетели, пограничният Югозапад се третира като свят, в който владеят смъртта, безпорядъкът и безнравственият произвол. Безнравствеността в междучовешките отношения се допълва от почти постоянния „декор“ на пустошта на Югозапада. Дълбокомислено композираните и изписани с богат фигуративен език пейзажи на безлюдни пустини, запустение и унищожени поселения изпълват някои от най-впечатляващите страници на книгата и изграждат атмосфера на подкопаване и разпад на самите устои на човечността и обществения порядък. Побоищата, изнасилванията, обирите, гладът, мъченията, убийствата, които бележат живота на главорезите на Глантън, очертават параметрите на един свят, в който човешкият живот е изгубил стойността си. Бадната наемници – сред които и Хлапето, свеждат човека до разменна монета без самостоятелна стойност. В този смисъл фокусът на романа пада далеч от възхвалата на добродетелността или съдбовното цивилизаторско призвание на англо-саксонските заселници. Тъкмо поради това и той не трябва да се чете изключително като алегория за американския народ, била тя и критично-скептична.

Югозападът, обрисуван от Кормак Маккарти, е белязан от срив или дори изначална липса на морално-законов порядък: насилието е негова фундаментална черта, тъй като взаимоотношенията в него се подреждат единствено чрез произволната употреба на сила. Западът се явява в силно стилизиран вид, който го отдалечава от конкретността на историческия период и го превръща в символ на свят, движен изцяло от злото или поне неспособен да му се съпротивлява, подчинен на насилствено прилаганата мощ и поради това лишен от ясна и порядъчна уредба. Въпреки индивидуалната нюансираност на персонажите границите между тях в много случаи се размиват точно поради общата отличителна черта на тяхното насилничество, проявявано в различни степени и по различни начини, но неотменно присъстващо и твърде често напълно безпричинно. В тази посока обаче най-силно впечатление сякаш оставя вероятно най-запомнящият се герой на книгата – тайнственият съдия Холдън, един от водачите на наемническата шайка, когото американската критика от дълго време тълкува като превъплъщение на разрухата и извращаването на човечността, господстващи над образа на Дивия Запад. Характерът на Холдън съчетава едновременно висока образованост и всестранна ерудираност с безчовечна жестокост и нагон към унищожение. Движен едновременно от любознателност и човеконенавистничество, от научен интерес и жажда за смърт, съдия Холдън многократно е бил осмислян и като демонстрация на злото, насилието и смъртта, които винаги се оказват прикрито, но неизбежно вписани в корените на прогресивно-цивилизационното развитие на човечеството. Причудливата, на моменти обезпокоително неразбираема личност на Холдън отпраща и към един от ключовите въпроси, които книгата поставя, без да дава еднозначни отговори: неотменно ли е злото? Обречен ли е светът на страдание, или е възможно спасителното му избавяне? Възможно ли е по пътя на напредъка – злото да бъде изкоренено, или неговите тумори като шайката на Глантън и демоничния съдия Холдън винаги ще съпътстват всяка съзидателна работа на човешкия ум? „ Кървав меридиан “ преодолява ограниченията на географската и жанрово-тематичната си локалност като уестърн именно посредством дълбочината на въпросите, които разгръща пред читателя и които превръщат историята на Хлапето в притчоподобен разказ за човешката съдба.

Накрая трябва да се отдаде дължимото на преводача, който съумява да постигне (въпреки небезизвестно прозиране на английския текст на някои места) достатъчна гладкост и четивност на своя превод на трудния и изпъстрен с редки, архаични или най-малкото разностилови изрази език на Кормак Маккарти. А сама по себе си нелекостта на преводаческата задача би трябвало да демонстрира още веднъж сложността на „ Кървав меридиан “, който би предоставил на опитния читател възможност за преоткриване на Маккарти, а на тепърва срещащия неговото писане – една заслужаваща интелигентен и търпелив прочит книга.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Партньори