С „Адвокат на престъпници” Джон Гришам вероятно иска да успокои феновете си, че изненадите, които им готви, предстоят. След серията си за тийнейджъри с главен герой 13-годишния ентусиаст-детектив Теодор Буун си мислех, че не е зле Гришам да напише и коледна книжка за децата в детските градини.

  Стивън Кинг. „Търси се”. Издателска къща „Плеяда”, 2015 г. Превод: Весела Прошкова и Даня Доганова. „Въпреки че добрите рецензии се поглъщат като вкусен десерт, в крайна сметка водят до лошо храносмилане, безсъние, кошмари, дори проблеми с все по-важния ритуал на следобедното ходене по голяма нужда.”[1]                                    Из записките на писателя Джон Ротстийн, герой от […]

„И страж да бди на пост“ – първо произведение на американската писателка Харпър Ли от петдесет и пет години насам. Това само по себе си е литературно събитие. Още повече, че предишното ѝ заглавие от 1960 г. е „Да убиеш присмехулник“ – едновременно бестселър и модерна класика, впечатляваща история за бруталния расизъм в едно иначе спокойно […]

Първа статия от рубриката „Прехвалени и недооценени книги и автори“. Галин Никифоров е писател, който обича да попълва липси с романите си. Едно от успешните му заглавия, „Лятото на неудачниците“, беше посветено на забравения писател от 80-те години Димитър Паунов. С избора на неговата личност Никифоров напомня, че отвъд галениците на идеологиите в българската литература […]

Йордан Ефтимов за книгата на Паула Хоукинс „Момичето от влака“ Знам защо съм отбягвал да пиша за такива четива – именно заради това, че са четива. Критиците, които се взeмат насериозно, нямат време за такива бързочетивни романи. Поне си мислят така. Критическото високомерие може само да се засили при новината за пазарния успех на една […]

Тази книга няма да се хареса на всеки. Няма да се хареса заради това, че в нея всичко е с факти, цитирани реплики и имена. С ясно заявени лични позиции и тълкувания. И за разлика от многото мемоароподобни книги у нас, в които авторите хем искат да кажат нещо, хем внимават да не излезе, че са го казали, хем искат да разкрият някой нелицеприятен факт, хем го завоалират зад сложна система от алегории, защото „който трябва, той ще ме разбере”, „Мир на страха ни” е написана със спокойна прямота.

  Втора част от интервюто с Амелия Личева, Владимир Трендафилов, Йордан Ефтимов, Кристин Димитрова и Марин Бодаков 4. В какво се състои разликата при писане на рецензия за научна аудитория и за широка публика? Амелия Личева: Рецензиите, предназначени за научната общност, са по-близки до анализа, т.е. демонстрират литературоведска култура и могат да си позволят усложнен […]

  Интервю в две части с Амелия Личева, Владимир Трендафилов, Йордан Ефтимов, Кристин Димитрова и Марин Бодаков 1. Какво е оперативна критика и защо е необходима? Амелия Личева: Оперативната литературна критика е ритмично появяващо се, аргументирано, неимпулсивно мнение за книга. Много държа на неимпулсивно, защото не съм привърженик на писането, което възклицава и свежда мнението […]

  Какво мислят двама колумнисти от „Ню Йорк Таймс” Адам Кирш Ако водех кампания за брандиране на критиката, първото, което щях да направя, е да предложа ново име. Почти никой не харесва думата „критика“. Обикновено тя се възприема като порицание, като оценка, която не искаш да получиш. Критикът е възприеман за враг, а да проявяваш […]