Повечето почитатели на „Мечо Пух“ сигурно имат представа, че неговият създател е писал и други книги, „книги за възрастни“, но някак не са им попадали. Всъщност А. А. Милн е доста плодовит писател, автор на седем романа, няколко сборника с разкази, множество пиеси и сценарии, без да броим сборниците със стихотворения за деца. „Досега съм открил само едно основание да пиша каквото и да било – казва той самият, – и то е, че искам да го напиша“.

В „The Great Derangement“ (2016), първата нехудожествена книга на Амитав Гхош, индийският писател се захваща с може би най-големия проблем на съвремието – промените в климата. Гхош подхожда към него от гледната точка на романист, който е осъзнал, че наличните му инструменти сякаш вече не са напълно адекватни за работа с реалността, че формата на […]

Ако съществува поне една тема от класическия културно-литературен репертоар на Западния свят, която в ни най-малка степен да не е загубила от актуалността си през второто десетилетие на 21. век, то най-вероятно е това да се окаже темата за репресията и бунта. Ако си послужа с митологичната алегория, дала заглавието на романа „Хала“ на Нейтън […]

Литературата за тийнейджъри, също както самия период от живота, заема особена и междинна позиция както по отношение на темите, които засяга, така и по отношение на изразните си средства. В този тип литература има нещо незавършено, недоразвито, може даже да се каже незряло, но въпреки всички тези определения, започващи с отрицание, смятам, че това по-скоро […]

Инна Пелева, професор в ПУ „Паисий Хилендарски“, смятам за един от най-системните, методични и последователни изследователи на българската литература днес. Без съмнение, монографиите ѝ са пример за това как се прави литературно-историческо проучване. Неслучайно някои от тях са се превърнали в класика: „Ботев. Тялото на национализма“ (1998), „Алеко Константинов. Биография на четенето“ (2002), „Йордан Радичков. […]

Появата на „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ на български е и закъсняла, и съвсем навременна. Тази първа среща на нашия читател с Майкъл Шейбон, един от по-интересните съвременни американски писатели, се случва близо осемнайсет години след излизането на романа в САЩ (и след награждаването му с „Пулицър“), но и във време, в което комиксът […]

Българската литература от последните години проявява подчертан интерес към събитията около преврата на 9 септември и последвалите промени, и това не е случайно. Подобна травма, която все още разделя обществото и не е получила еднозначната осъдителна присъда, няма как да не буди интереса на писателите. В унисон с разигралата се трагедия за българското общество повечето […]

Ако появата на нови книги за деца преди Рождество е банална маркетингова практика, появата на хубави нови книги за деца преди Рождество прилича на скромно чудо, отделило се от общата магия на празника. Краят на миналата година ни подсети, че по Коледа чудесата не са невъзможни. Направи го с най-новата книга на Мая Дългъчева „Топлото […]

2017-а бе добра година за българската литература, дори бих казал много добра. Само излизането на Чамкория на Милен Русков („Жанет 45“) да се спомене, изпълнението ѝ е стилно и изящно. Но не беше само Чамкория. Море на живите на Александър Секулов („Изток-Запад“) е такъв поетически връх, че няма начин – скоро ще видим и други […]

Маргарет Атууд. „Разказът на прислужницата“. (The Handmaid's Tale, 1986). Превод от английски Надежда Розова. ИК „Ориндж букс“, 2017.

"На ръба на света" от Томас Пинчън, „Омнибус – Сънуват ли андроидите електроовце“ от Филип К. Дик, "Другият сън" от Владимир Полеганов

Особеният характер е любима територия на литературата. Независимо дали е „висока“ или „популярна“ (кавичките означават все по-размитите граници между двете днес), художествената измислица обича странните птици, различните, дори темерутите. В последните няколко години немалко книги, чийто фокус са усложненията и приключенията, породени от възгледите и действията на някой особняк, станаха любими на читателите. Това са […]